Гявато (община Битоля)

Тази статия е за битолското село. За гевгелийското село вижте Гявато (община Богданци).

---

Гявато Ѓавато
— село —
Селската църква „Света Богородица“
Гявато 41.081111, 21.136667
Страна	Северна Македония
Регион	Пелагонийски
Община	Битоля
Географска област	Гяваткол
Надм. височина	870 m
Население	122 души (2002)
Пощенски код	7314
МПС код	BT
Гявато в Общомедия

Гявато (на македонска литературна норма: Ѓавато) е село в община Битоля, Северна Македония.

География

Селото е разположено в областта Гяваткол – малка котловина в прохода между планините Бигла от север и Баба от юг. Югозападно над селото е планинският превал Гявато на 1269 m надморска височина. От Битоля селото е отдалечено 20 km. Гявато има девет махали, разхвърляни на около три километра на височина от 830 до 910 m.^[1]

История

В Османската империя

„Успение Богородично“ на Гяватския превал

По време на Османското владичество Гявато е дервентджийско село, чиито жители са натоварени със задължението да охраняват Гяватския проход по пътя Битоля – Ресен. Въпреки това през XVII век селото е едно от хайдушките гнезда в района.^[2]

Според преданието старото село е било разположено по на запад, близо до най-високата точка на Гяватския проход. След като бива опожарено жителите му слизат няколко километра на изток и се установяват на сегашното месторазположение.

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611 – 1612 година селото е отбелязано под името Гюват с 60 джизие ханета (домакинства).^[3]

Гробищната селска църква „Света Богородица“ е разположена на километър югоизточно от Гявато, на границата със землищата на Кажани и Доленци, за да може да обслужва и малкото християни от тези предимно мюсюлмански села. Църква „Света Богородица“ е изградена и на превала Гявато. На 500 m западно над селото в местността Главище в Бигла е изградена манастирска църква, която също се казва „Света Богородица“.^[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Дявата (Diavata) е посочено като село в Ресенска каза с 220 домакинства и 610 жители българи.^[4]

В 1880 година според доклад на лорд Фицджералд селяните българи от Гявато били заплашени от гръцка чета да прогонят българския учител и да го заменят с гръцки.^[5]

Руският битолски вицеконсул Лука Няга изпраща това писмо до посланик Новиков в Цариград – в него капитаните Атанасиос Катарахия и Наум Коракас заповядват на жителите на селото да прогонят българския учител или самите те да заминат за България. В противен случай четата нямало да остави нито куче живо в селото.^[6]

Иконите в църквата в селото са дело на дебърските майстори Йосиф Мажовски и Яков Мажовски.^[7]

Според Васил Кънчов в 90-те години селото има 200 български християнски къщи с около 283 венчила.^[8] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото е населявано от 1500 жители, всички българи.^[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Гявато е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 240 къщи.^[10]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гявато има 1800 българи екзархисти и функционира българско училище.^[11]

Входът на Националния парк „Пелистер“ от Гявато

Църквата „Света Богородица“ в Главище

По време на Илинденското въстание край Гявато се разиграват тежки сражения между въстаналите българи и османските войски. На 28 юли 1903 година турски войски нахлуват в селото, разграбват го и го опожаряват, като използват и артилерия. Убити и изгорени живи са 24 жители на селото, изнасилени са 43 жени и момичета.^[12]

При избухването на Балканската война 6 души от Гявато са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[13]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия. През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.^[14]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Стефан Ал. Туджаровски от Битоля е български кмет на Гявото от 15 септември 1941 година до 17 март 1942 година. След това кметове са Кирил П. Кондов от Прилеп (9 май 1942 – 25 ноември 1942), Тодор Ст. Мицканов от Самоводене (25 ноември 1942 – 4 декември 1942) и Петър К. Николов от Охрид (6 януари 1943 – 9 септември 1944).^[15]

Емиграцията от Гявато започва още от края на XIX век. В 1948 година селото има 1554 жители. Гаващани се изселват към Битоля, Скопие, Охрид, Австралия, САЩ, Канада и Европа.^[1] Християнското население на съседното село Кажани произлиза главно от гяватски фамилии, преселили се там предимно след 1912 година.

От 1952 до 1974 година в селото работи осемгодишно основно училище.^[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 122 жители северномакедонци.^[16]

Националност	Всичко
северномакедонци	122
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	0
бошняци	0
други	0

В 2008 година жителите на селото са 112.^[1]

Храмовият празник на църквата „Света Богородица“ (28 август по Юлианския календар) се почита от всички гяватчани. Църквата и прилежащото ѝ гробище обслужват също така съседните села Кажани и Доленци.

Личности

Родени в Гявато

• Андон Йотев Лайманов, български революционер от ВМОРО^[17]
• Апостол Василев Четалов (1872 – след 1943), български революционер
• Апостол Гулабов, български революционер, войвода на гяватската чета в Илинденско-Преображенското въстание^[18]
• Апостол Наумов Коцев, български революционер от ВМОРО^[17]
• Богоя Христов Стойков, български революционер от ВМОРО^[19]
• Борис Неврокопски (1888 – 1948), български духовник
• Вангел Наумов Перчев (? - след 1943), български революционер от ВМОРО^[20]
• Владо Додовски (1938 – 1999), северномакедонски журналист
• Георги Ставрев Додов, български революционер от ВМОРО^[21]
• Гоше Ристев Юруков (април 1875 – след 1943), български революционер от ВМОРО, земеделец и селски войвода в Битолско по време на Илинденско-Преображенското въстание^[22]
• Димитър Башевски (р. 1943), северномакедонски писател
• Димитър Кондов, български революционер от ВМОРО^[17]
• Димитър Кърков, български революционер, деец на ВМОРО
• Димитър Чунков (1863 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО
• Илия Алушевски (1929 – 2004), фолклорист от Северна Македония
• Иван Митрев Начов (1879 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденското дружество
• Коте Йованов Лайманов, български революционер от ВМОРО^[17]
• Коте Китев Бубев, български революционер, войвода на чета през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година.^[23]
• Наум Бендов (1870 – ?), български революционер
• Наум Ставрев Додов, български революционер от ВМОРО^[21]
• Науме Търпев Главинчев, български революционер от ВМОРО^[21]
• Никола Китев Бубев, български революционер от ВМОРО^[24]
• Петре Димов Марков, български революционер от ВМОРО^[25]
• Петре Димов Марков, български революционер от ВМОРО, загинал в 1903 година като четник на Георги Сугарев^[26]
• Петър Търпев Гещаков (1858 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО
• Спиро Митрев Пичалов, български революционер от ВМОРО^[20]
• Стефан Димитров Мацанов (Стеван Митрев Мацанов, 1873 - след 1946), български революционер от ВМОРО
• Стефан Георгиев, български опълченец, на 29 април 1877 година постъпва в III рота на II опълченска дружина, уволнен е на 4 юли 1878 година,^[27] умрял преди 1918 година^[28]
• Стоян Николов Гулабов, български революционер от ВМОРО^[21]
• Ташко Петров Кондов, български революционер от ВМОРО^[17]
• Тодор Костов Коровойков, български революционер от ВМОРО^[17]
• Тодор Стефанов Мурджев, български революционер от ВМОРО^[25]
• Траян Белев (1903 – 1943), югославски партизанин
• Траян Бендевски (р. 1937), северномакедонски юрист, професор в Скопския университет
• Траян Темелков Додов, български революционер от ВМОРО^[21]
• Трене Стоянов Бунев, български революционер от ВМОРО^[24]

Починали в Гявато

• Димитър Грозданов (1867 – 1908), български революционер и духовник
• Юрдан Николов Манов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война^[29]

Други

• Иван Божинов, български революционер, битолски войвода на ВМОРО, през Илинденско-Преображенското въстание с четата си се сражава при Гявато и Сърбци, Битолско.^[30]
• Петър Таневски (р. 1960), северномакедонски инженер, конструктор в бившата Фабриката за автобуси „11 октомври“ от Скопие, по потекло от Гявато

Бележки

1. Ѓавато // Мој роден крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-29. Посетен на 29 юли 2018.
2. История на България, т. 4 Българският народ под Османско владичество, София 1983, стр. 172.
3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181.
4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86 – 87.
5. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 355.
6. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 360.
7. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 243.
8. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 20.
9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
10. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 174 – 175. (на френски)
12. Македония и Одринско. Мемоар на Вътрешната организация, 1904, стр. 191.
13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
14. Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 53.
15. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
16. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 30 септември 2007 
17. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
18. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 38.
19. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
20. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
21. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
22. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 193.
23. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 22.
24. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
25. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
26. Мъченик за вяра и отечество // Блог за Неврокопския митрополит Борис (1888 - 1948), 13 март 2014. Посетен на 6 ноември 2018.
27. Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 243.
28. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
29. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 515, л. 1, 1 а, 74; оп. 3, а.е. 16, л.
30. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 20.