Лажец

Лажец Лажец
— село —
Училището в Лажец
Лажец 40.911667, 21.378611
Страна	Северна Македония
Регион	Пелагонийски
Община	Битоля
Географска област	Пелагония
Надм. височина	592 m
Население	302 души (2002)
Пощенски код	7223
МПС код	BT
Лажец в Общомедия

Лажец (на македонска литературна норма: Лажец; на албански: Luzeç; на гръцки: Λάζετς, Лазец) е село в община Битоля на Северна Македония.

География

Селото се намира в областта Пелагония, на 16 km южно от Битоля, непосредствено до границата с Гърция. Край селото има манастирска църква „Света Петка“.^[1]

История

В сиджили на Битолския кадилък се описва нападение на хайдути от Буф над къщата на Иляш бег в Лажец през 1657 година. Иляш бег и неговият гост, брат му Дервиш са измъчвани от хайдутите преди съселяните им да успеят да прогонят хайдутите.^[2]

В XIX век Лажец е село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е от 1861 година.^[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Лачец (Latchetz) е посочено като село с 26 домакинства и 80 жители българи в Леринска каза.^[3]

През ноември 1866 година австро-унгарският вицеконсул в Битола Петер Окули пише, че построената 5 години по-рано църква в българското село Лашец (Laschetz) е опожарена и разрушена от местните мюсюлмани. И преди опожаряването последните многократно изразявали несъгласие със строежа, като нанасяли щети или пречели на богослуженията.^[4] От сведения за посегателства върху църквата през 1872 година може да се съди за продължаването на религиозния конфликт в селото.^[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лажецъ има 740 жители, от тях 340 българи християни и 400 арнаути мохамедани.^[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лажец е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак със 70 къщи.^[7]

Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лажец има 360 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.^[8]

В 1953 година селото има 1220 жители. Населението намалява вследствие на емиграция към Битоля, Турция, Швеция и презокеанските земи.^[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 302 жители самоопределили се както следва:^[9]

Националност	Всичко
северномакедонци	161
албанци	135
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	4
бошняци	0
други	2

Личности

Родени в Лажец

• Никола Неделков (Николаос Неделкос), гръцки агент на гръцка андартска чета в Македония^[10]
• Тодор Байрактаров (? – 1902), български революционер
• Светислав Ристич (1920 – 1944), югославски партизанин и деец на НОВМ

Починали в Лажец

• Ангел Антов Мутин, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война^[11]
• Иван Стефанов Кисьов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война^[12]
• Петър Иванов Стоянов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[13]

Бележки

1. Лажец // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-30. Посетен на 30 юли 2018.
2. Матковски, Александър. Сведения за хайдути в Македония през втората половина на ХVІІ в. // Исторически преглед ХХІІ (3). 1966. с. 74.
3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84 – 85.
4. Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули 1851 – 1877/78, том Ι (1851 – 1865). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-07-8. с. 70 – 71.
5. Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули 1851 – 1877/78, том Ι (1851 – 1865). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-07-8. с. 30.
6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 октомври 2007 
10. Νεδέλκος Νικόλαος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 1, 2; а.е. 279, л. 3
12. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 1, 2; а.е. 279, л. 35
13. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 446, л. 2, 3