Марко Лерински

Тази статия е за леринския войвода на ВМОРО. За костурския вижте Марко Иванов.

---

Марко Лерински
български революционер
Роден	20 юни 1862 г. Котел, Османска империя
Починал	13 юни 1902 г. (39 г.) Пътеле, Османска империя
Партия	Вътрешна македоно-одринска революционна организация
Марко Лерински в Общомедия

Георги Иванов Георгиев (Гюров), известен като Герля, Кузман Гълъбов, Лерински цар, Унтерофицер Георги,^[1] Георги Геройски, Марко Лерински или Марко войвода^[2] е български военен и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[3]

Биография

Четата на Стойо Костов в Рила през 1895 г., в която е и Марко Лерински.

Георги Иванов е роден на 20 юни 1862 година в Котел. През 1883 година постъпва на военна служба в Княжество България. Взима участие в Сръбско-българската война и за проявена храброст е удостоен с медал и повишен в чин. Другарите му прибавят прозвището Геройски.

През 1895 напуска армията, влиза и взима участие в четническата акция на Македонския комитет от 1895 година в четата на Стойо Костов, която опожарява Доспат. След неуспеха на акцията се връща в армията като подофицер.

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Марко Лерински (шести в първата колона).

През 1900 се свързва с Гоце Делчев и Гьорче Петров, които го привличат към ВМОРО и го изпращат като войвода в Леринско, където взима псевдонима Марко. По същото време в Македония влизат и Христо Чернопеев, Атанас Бабата, Михаил Апостолов - Попето. Благодарение на военната подготовка на Марко войвода и на организационните му способности четата му се превръща в школа за подготовка на четници и войводи за цялата революционна организация.^[4] Марко превръща Леринско в

„

...един район образцов във всяко отношение. Работници ентусиазирани, организации стегнати, чета дисциплинирана и в пълната смисъл на думата агитационно-организаторска. Всичко това бе дело на котленеца Марко...[5]

“

Георги Попхристов пише в спомените си за Марко Лерински през 1900 година:

„

Марко Лерински остана с четата през зимата в Костурско и Леринско. В тези околии, особено в последната, имаше по-добри условия и Марко намери там по-добър прием и се задържа дълго време. Той там работи предано до края на живота си и остави скъпи и незабравими спомени между населението[6].

“

Марко Лерински е първият, който предлага да се вдигне всеобщо въстание в Македония и Одринско.^[7] Войводата действа в Костурско, Воденско, Леринско и Битолско с Гоце Делчев, Пандо Кляшев, Васил Чекаларов и Лазар Поптрайков до началото на 1902 година.

Христо Силянов пише:

„

Той организира в Битолския окръг първата чета, в която агитационно-организаторската работа се поведе правилно и паралелно с бойното обучение. Харамии като Коте не можеха да понасят казармената дисциплина в неговата чета. Но непокварените прости хора и интелигентните, незакалени физически и кръгли профани във военното изкуство, имаше на какво да се научат при Марко. Строг към себе си, ограничил нуждите си до самоизмъчване, с желязна твърдост при понасяне на несгодите, Марко действуваше върху другите главно чрез своя собствен пример. Той приучи простите си другари да се занимават до преумора с обучение и насърчи амбицията им да обучават от своя страна селяните, особено младите, запълвайки със съдържание празното им време по селата и в гората. Дори неговото източно наречие, в което той не примесваше нито една местна дума, оказа влияние върху неграмотните четници и по-събудени селяни. При такъв издигнат и опитен началник не бе мъчно за учителите да понасят положението на прости четници и да добият в кратко време най-необходимите знания и практика, за да могат и сами да командуват чети. Мнозина костурски четници получиха от Марко първите упражнения с пушка. Под Марково влияние се прероди и Митре Влаха, когото вече познават читателите ни. Дине Клюсов, по-сетнешен войвода, Лечо Настев, гимназист, войвода през възстанието, Кице и Дине Абдурамана са най-личните възпитаници на Марко от Леринско. При Марко школуваха и учителите Методи Патчев от Охрид, Славко Арсов от Щип, както и пишущият.[8]

“

Възпоменателна плоча в Котел.

След предателство на местни гъркомани Марко войвода загива в бой с турски войски в леринското село Пътеле (днес Агиос Пантелеймонас, Гърция) на 13 юни 1902 година.^[9] Погребан в черквата в Суровичево, Леринско. На мястото на Марко са поставени войводите подпоручик Георги Папанчев и Дине Клюсов.

Вестник „Революционен лист“, орган на ВМОРО, пише във възпоменанието за Марко Лерински:

„

Името му се разнасяше като легенда от уста на уста, сам той бе някакъв дух-месия, когото прогледналия поробен народ боготвореше и в чиито проповеди вярваше тъй, както вярваше в Христа. След две години непрекъснати свръхчовешки усилия, той вече виждаше след себе си една сграда от нищо несъкрушима. У Марко нямаше възторжения лиризъм на терорист, който окриляше Кръстю Асенов, но имаше Кръстювата нечовешка физическа сила и не беше по-малко безпощаден, когато това се налагаше.[10]

“

Кирил Пърличев си спомня за Марко Лерински:

„

... прочулия се подир няколко месеца Марко Лерински, инструктор на четници и войводи в Западна Македония, прославил се с героичната си смърт подир една неуморна и образвоца във всяко отношение революционна дейност.[11]

“

Анастас Лозанчев пише:

„

С настаняването на котленеца Георги Иванов, фелдфебел от българската армия, наречен Марко Лерински, а по-сетне и Лерински цар, за войвода - ръководител, в Леринско започва нова ера в живота на Организацията. Честен, с благ характер, горещ патриот, предан до самозабрава на делото, на което се нагърбил да служи, умеещ където трябва да се налага със сила, а на друга да пипа с кадифени ръкавици, аскет в обноски, трезвен, изпълнителен на дадени нареждания, неуморим деец, скромен, решителен, той в скоро време след като успя да сформирува една четица, стана душа на тая чета, а по-късно тая чета стана цяла школа, от която излезнаха маса млади хора, прости и с образование за войводи или помощници на войводи от старата школа.[12]

“

Памет

На Марко Лерински е наречена улица в квартал „Надежда IV“ в София (Карта).

Външни препратки

• „Марко войвода Лерински“, Една статия на Христо Силянов за войводата Марко Лерински издадена във в. „Македоно-одрински преглед“, 1903 година

• Песен за Марко Лерински в
• Песен за Марко Лерински в

Бележки

1. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 70.
2. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 28, 57.
3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 259-260.
4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 99.
5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 133.
6. Спомени на Георги Попхристов promacedonia.org
7. Лозанчев, Атанас. „Защо бях за въстание“, архив на оригинала от 28 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071028151357/http://www.vmro.org/modules.php?name=Content&pa=showpage&pid=33, посетен на 5 септември 2008 
8. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 136.
9. Енциклопедия „България“, том 4, Издателство на Българската академия на науките, София 1984, стр. 74.
10. Революционен лист, 17 септември 1904 година.
11. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 22.
12. Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008. ISBN 978-954-07-2636-6. с. 164.