Павлос Мелас

Тази статия е за революционера. За кръстената на него административна единица вижте Павлос Мелас (дем).

---

Павлос Мелас Παύλος Μελάς
гръцки военен, революционер и национален герой
Роден	29 март 1870 г. Марсилия, Франция
Починал	13 октомври 1904 г. (34 г.) Статица, Османска империя
Военна служба
Звание	младши лейтенант
Семейство
Род	Драгумис
Павлос Мелас в Общомедия

Па̀влос Мела̀с (на гръцки: Παύλος Μελάς) е офицер от гръцките сухопътни войски. Заедно със своя шурей гръцкия консул в Битоля Йон Драгумис и костурския владика Германос Каравангелис, Мелас е сред основоположниците на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век.^[1] В Гърция Мелас е смятан за национален герой.

Биография

Ранни години

Павлос Мелас е роден в Марсилия, Франция в семейството на политика Михаил Мелас, чийто род е с произход от Янина. В ранна възраст Мелас се мести в Атина, за да учи, а по-късно влиза в армията, като завършва Гръцкото военно училище като лейтенант от артилерията в 1891 година.

Първо влизане в Македония

Четата на Мелас в 1904 година

След Илинденско-Преображенското въстание през февруари 1904 година Мелас с четирима офицери заминава с първата гръцка андартска чета в Македония, с цел преценяване на ситуацията и търсене на възможност за установяване на бази за гръцки паравоенни формирования, които да разбият мрежата от комитети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и да спрат откъсването от Цариградската патриаршия и елинизма на костурските и лерински български села. В Костурско Мелас е посрещнат от подкупения от Каравангелис изменник на ВМОРО Коте Христов.

Пощенска картичка с последните думи на Мелас „Да не остане българин“

Второ влизане в Македония

В началото на юли 1904 година Мелас решава да отиде в Кожани, където да се срещне с местните гръцки първенци. На 10 (23) юли получава 20 дни отпуск от службата и под псевдонима Петрос се отправя за Лариса, където пристига на 12 юли през Халкида и Волос. В Лариса го намира Лаки Пирза и на 17 юли тръгват през Еласона и пристигат в Кожани на 19 юли (1 август).

В Кожани Мелас се среща в митрополията с членове на комитета „Отбрана“ – Дризас, лекаря Репанас, Метаксас и Мумузас. От тях Мелас иска да увеличат комитета, да съберат пари и да се опитат с тях да екипират хора за чети, както и да разширят дейността към околните големи градове. Решават, че ще привлекат и клефтите Сотириос Висвикис и Алексис Караливанос, за да оформят чета от 15 – 20 души. На 21 юли Репанас уведомява Мелас, че Караливанос и Висвикис са приели. На другия ден Мелас тръгва за Сятища, където се среща с 6 членове на комитета „Отбрана“ и се връща в Кожани. В Кожани се среща и с Атанасиос Папастилиадис и се установява в къщата на Николаос Малутас в Делино.

В Кожани Мелас се опитва да организира канали за пренос на оръжие от гръцката граница във вътрешността на Македония. Изпраща Пирза в Богатско, Костур и Влашка Блаца, за да набере хора. Местните хора обаче искат много пари за семействата си. В крайна сметка с помощта на членовете на „Отбрана“ Мелас ангажира 5 – 6 души за четници.

В края на отпуската си се връща в Атина на 3 (16) август.

Трето влизане в Македония

През август Георгиос Балтадзис възлага на Мелас отново да сформира чета. Успоредно на това се подготвя навлизането и на четата на Евтимиос Каудис. На 19 август (1 септември) Мелас и Ламбринос Вранас пристигат в Лариса. Мелас, който приема псевдонима Микис Зезас (превод на името му на албански), е провъзгласен от Македонския комитет за върховен командир на гръцките чети в Битолско и Костурско. Остава в Лариса до 25 август (7 септември) зает с организационна подготовка и в очакване на пари от Атина. След това тръгва за Трикала, Каламбака и Гаврово, където се събира цялата чета от критяни, маниоти, местни македонски гърци и гъркомани.

Чета на Мелас, август 1904 година
Име	Име	От	Бележка
1. Павлос Мелас	Παύλος Μελάς	Марсилия	капитан
2. Николаос Пирза	Νικόλαος Πύρζας	Лерин	заместник-капитан
3. Томас Льондас	Θωμάς Λιόντας	Кожани
4. Андреас Диконимос	Ανδρέας Δικώνυμος	Крит
5. Николаос Лукакис	Νικόλαος Λουκάκης	Крит
6. Ламбринос Вранас	Λαμπρινός Βρανάς	Крит
7. Атанасиос Кацамакас	Αθανάσιος Κατσαμάκας	Дескати
8. Георгиос Кацамакас	Γεώργιος Κατσαμάκας
9. Петър Хаджитасев	Πέτρος Χατζητάσης	Лерин
10. Йоргос Караянис	Γιώργος Καραγιάννης	Констанско
11. Мицос Папас	Μήτσος Παπάς	Населица
12. Янис Цякнакис	Γιάννης Τσιακνάκης		осиновен син на Мелас
13. Йоанис Каравитис	Ιωάννης Καραβίτης
14. Йоанис Нацис	Ιωάννης Νάτσης	Македония
15. Кирякос Буцис	Κυριάκος Μπούτσης	Македония
16. Димос Евангелу	Δήμος Ευαγγέλου	Македония
17. Георгиос Люлакис	Γεώργιος Λιουλάκης	Македония
18. Андреас Каламбукас	Ανδρέας Καλαμπούκας	Македония
19. Маркос Папамаркакис	Μάρκος Παπαμαρκάκης
20. Н. Халкиадакис	Ν. Χαλκιαδάκης
21. Г. Зуридис	Γ. Ζουρίδης
22. Пападакис	Παπαδάκης
23. Дим. Цанкас	Δημ. Τσανάκας
24. Нанос	Νάνος
25. Карайоргос	Καραγιώργος
26. Евангелос Николудис	Ευάγγελος Νικολούδης

Мелас, облечен за пръв път като македономах, е представен на четата. От Гаврово на 26 август (8 септември) пристигат в манастира край Мерица. На 27 август (9 септември) с водача Танасис Ваяс от Самарина пресичат границата при граничния пост Островос. Четата е съпровождана от болести и постоянно преследвана от потери. Осиновеният син на Мелас заболява и е принуден да се върне в Мерица. На 29 август четата минава Крания и пресича Венетикос. На 30 август водачът Ваяс бяга от четата и я предава на властите в Гревена, но тя успява да се укрие. На 4 (17) септември четата на Мелас е край Жупан, където научават, че са преследвани от турци, и че по пътя за Костур има засади. Четата се отправя към Клепиш. На следния ден пристигат в Занско, където четникът Мицос Папас има приятел, който ги снабдява в провизии. На 6 четата тръгва към Костараджа, където пристигат късно вечерта на 7 септември. В Костараджа остава два дни, като се среща с поп Христос, с кмета Зисис Гаврос и с двамата учители Пандазис Хрисостомидис и Космас. На 10 (23) четата на Мелас тръгва за Богатско и остава в къщата на Атанасиос Ятру. Среща се с Каранасос и Папаиконому. На сутринта на 12 (25) септември четата стига в Чуриловския манастир и оттам се отправя за Лехово, като над Загоричани се среща със Зиси Дульо. На 14 (27) септември Мелас влиза в Сребрени и тероризира местните екзархисти. Аргир Петров, убиецът на гъркоманския поп Димитър, успява да избяга.

Пред първенците на Черновища държи реч:

„

Трябва да попречим на българите да вършат пак злодеяния и да повторят миналогодишното лъжевъстание, защото целият свят е на път да признае, че тук има само българи. Това трябва да стане тази година, а догодина можем да поработим и за свободата.[2]

“

В последния си доклад към македонския комитет в Атина пише:

„

Аз пратих писмо на леринския каймакамин, с което му заявих, че моята цел е само да наказвам злодеите българи и да защитавам нашите братя от българските орди, че няма да закачам никого, че плащам за всичко, че уважавам турското правителство и войската, пред която винаги ще се отстранявам, освен ако бъда обграден.

“

Смърт

Гробът на Мелас в Костур. Снимка на Леонидас Папазоглу през ноември 1904 г.

През есента на 1904 година атакува с чета от 70 души квартируващите в Неред чети на Георги Попхристов, Никола Мокренски, Христо Цветков и Никола Кузинчев. В сражението Павлос Мелас е леко ранен, след което се изтегля с четата си към Статица.^[3]

На 13 октомври четата на Мелас влиза в Статица. Селяните известяват турския гарнизон в съседното село Кономлади, че в Статица е четата на Митре Влаха. Според друга версия самата чета на Митре Влаха е в Статица, но след като предизвиква турската армия се изтегля тайно от селото.^[4]

Мелас е обкръжен от заблудените османски части и загива в сражението. Съществуват много версии за смъртта му, като по спомените на намиращия се в къщата на Мелас андарт Петър Хаджитасев, той е убит от своя съратник Лаки Пирза.^[5]

Тялото на Мелас първоначално е погребано в Статица, но османските власти правят разследване, откриват го и го предават на Каравангелис. Главата му първоначално е заровена от Ставрос Цамис в двора на църквата на село Писодер, но през 1905 година е пренесена при другите останки в гроба пред гръцката митрополия в Костур.

След смъртта си Мелас е обявен за национален герой и до днес името му е символ на Гръцка Македония. Много от личните му вещи се намират в „Музей на македонската борба“ (гръцкото наименование на Гръцката въоръжена пропаганда) в Солун и в музея „Павлос Мелас“ в Статица. В 1927 година попадналато в Гърция след Междусъюзническата война село Статица е прекръстено на Мелас. В 1970-те години 80-годишната бежанка от Костурско Йоргивица Крешкова си спомня за смъртта на Мелас:

„

Да не миряса кучето... Имаше убити много българи. Ако те питаше какъв си, и ти му кажеш, че си българин, заколваше те като яре. Харно му стори Митре Влахът.[6]

“

Галерия

• 
  Портрет от Георгиос Яковидис
• 
  Портрет от Теофилос Хадзимихаил
• 
  Портрет от Георгиос Яковидис
• 
  Гробът на Мелас в Костур
• 
  Паметник в двора на митрополията в Костур

Литература

• Ναταλία Μελά, „Παύλος Μελάς“, Αθήνα 1964
• Διεύθυνσις Ιστορίας Στρατού, „Ο Μακεδονικός Αγών και τα εις Θράκην γεγονότα“, Αθήναι 1979
• Μουσείο Μακεδονικού Αγώνα, „Οι απαρχές του Μακεδονικού Αγώνα (1903 – 1904)“, Θεσσαλονίκη, 1996
• Γεώργιος Τσόντος-Βάρδας, „Ο Μακεδονικός Αγών. Ημερολόγιο“, Αθήνα 2003
• Τάκης Κύρου, „Ο καπετάν Παύλος Κύρου“, Φλώρινα 1978
• Δημήτρης Λιθοξόου, „Ο ελληνικός αντιμακεδονικός αγώνας“, Αθήνα 1998

Източници

• Ο Ήρωας του Μακεδονικού ΑγώναАрхив на оригинала от 2010-04-23 в Wayback Machine.
• Ποιος σκότωσε τον Παύλο Μελά; Ελευθεροτυπία, 10/10/2004
• Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943.
• Каравангелис, Германос. „Македонската борба (мемоари)“, Култура, Скопије 2000

• ВМРО 110 години борба за българщината, Красимир Каракачанов, Македония прес, 2004 г.

Бележки

1. Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 112. (на гръцки)
2. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 139.
3. Спомени на Георги Попхристов www.promacedonia.org
4. Спомени на Георги Попхристов www.promacedonia.org
5. Битовски, Крсте. Грчката „Македонска борба“. Скопје, 2001, 121 – 124
6. Шклифов, Благой. Костурският говор, София, 1973, стр. 160