Кожани се намира на 120 km югозападно от Солун и на 15 km северозападно от язовира Полифитоско езеро, между планините Фламбуро (Пиерия), Каракамен (Вермио), Синяк (Аскио) и Червена гора (Вуринос). Разположен е на 710 m над морското равнище. Името на града вероятно е с български произход и е свързано с търговията на кожа, която от векове се развива в района, или е свързано със селото Коздяни в Епир, от където може би са мигрирали първите жители на града.[3]
История
Средновековие
Кожани е построен вероятно в края на XIII век от християни, мигрирали в областта от Епир и от македонската равнина.
През XVII и XVIII век се развива търговията между града и Централна Европа, през този период се построяват много господарски домове, храмове, училища и кулата на камбанарията на „Свети Николай“ на централния площад, която е символът на града.
Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас нарича в своята „География“ (1818 - 1822) Кожани „малко градче“ и пише:
„
В Кожани обаче се е запазило елинското училище, и някога от него излизаха забележителни мъже.[4]
“
През юни 1830 година албанска военна част се разбунтува и унищожава града.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кожани е селище, център на Кожанската каза в Серфидженския санджак с 1150 къщи, от които 600 къщи турски, 500 къщи гръцки и 50 къщи влашки.[8]
Според статистика на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Кожани (Κοζάνη) по това време живеят 12 000 гърци елинофони и 350 гърци влахофони, сред които няма румънеещи се.[9] На турците, постоянното обитаване в града, било забранено според султанския ферман, който е придобил Харисиос Трандас, през 1664 година, така че те живели само в околните села. През XIX век, както споменават чужди пътешественици, населението на Кожани е гръцко и с тенденция на увеличаване (Уилям Лийк 1835:305[10] и Ами Буе 1854:87.[11]).
Кожани е освободен от османска власт от гръцката армия през Балканската война на 11 октомври 1912 година. През 20-те години населението му се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци туркофони, бежанци от Турция.[14] Обощ бежанците, настанени в града са 955 семейства, от които 135 идват преди 1922 година.[14]
Прекръстени с официален указ местности в дем Кожани на 31 юли 1969 година
Кожани е известна световно за произвеждането на гръцки македонски шафран (Крокос Козанис), който е един от най-силните и ценни разновидности в света. Районът е единственото гръцко място, където се култивира подправката шафран,[17] и се изнася за много страни в Европа и Америка.
Много хора в града работят в близките ТЕЦ, където се произвежда 80% от гръцкото електричество. Според проучване ТЕЦ „Агиос Димитриос“, най-голямата гръцка ТЕЦ, оглавява списъка на най-замърсяващите енергийни мощности в Европа за 2006 г.[18]
Други известни локални продукти са мрамори, плодове, вина, ръчни медни съдове и други. Годишната Търговска изложба на Западна Македония, която се организира всеки септември в града – с продукти от Гърция и други балкански страни, и кооперативната Банка на Кожани, допринасят за икономическото развитие на района.
Забележителности
В Кожани е базата на техническия институт и на Университета на Западна Македония. Градът има около 10 000 студенти. Градската библиотека, датираща от XVII век, е втора по брой на книги в Гърция, след тази в Атина. Най-голямата забележителност на Кожани е фолклорно-историческият музей, сграда с традиционна македонска архитектура. Други музеи в града са археологическият, музеят на съвременната регионална история и господарските домове на Григориос Вуркас и Георгиос Ласанис. В последния се намира градската картографска библиотека. Църквата „Свети Николай“ в центъра на града е строена в 1664 – 1721 година има забележителен резбован иконостас от края на XVIII век, чиито икони са изписани от Христофор Жефарович.
Близо до Кожани на левия бряг на река Бистрица (Алиакмонас) се намира прочутият манастир „Свети Никанор Завордас“ от XV век с красиви стенописи. В манастира през 1959 година е намерен ръкопис на патриарх Фотий I Константинополски от IX век.
Много стара традиция за Кожани е организацията на карнавала в края на зимата, който продължава 12 дни и завършва с голям парад в центъра и с палене на огньове.
Транспорт
Магистралата „Егнатия Одос“, пресичаща Северна Гърция, минава край Кожани. Летището „Филипос“ се намира на 3 km от града. Близо до центъра се намира и последната гара на железопътната линия Солун-Кожани.
Спорт
Представителният футболен отбор на града носи името ФК Кожани.
↑Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 510, 520. (на гръцки)
↑Leake, W.M. 1835. Travels in Northern Greece. London.
↑Boue, A. 1854. Recueil d' itineraires dans la Turquie d' Europe. Details topographiques et statistiques sur cet empire. Vienna
↑Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 510. (на гръцки)