Килада

Килада Κοιλάδα
— село —
Килада 40.3583, 21.925 Килада Килада
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Кожани
Надм. височина	670 m
Население	242 души (2021 г.)
Пощенски код	501 00

Килада или Юскуплер (на гръцки: Κοιλάδα, катаревуса Κοιλάς, Килас, до 1927 година Ισκιουπλέρ, Искюплер^[1]) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.

География

Килада е разположено на 670 m надморска височина,^[2] в южния край на котловината Саръгьол.^[3]

История

В Османската империя

В края на XIX век Юскуплер е турско село в Кожанска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Юскюплеръ, Кожанска каза, има 207 турци.^[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ускублер е чисто турско село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 35 къщи.^[5]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в сборното село Искюплер (Ισκιουπλέρ) с четири махали Хаджилар (Χατζιλάρ), Софолар (Σοφολάρ), Кьоселер (Κιοσελέρ) и Саинлер (Σαϊνλερ), Кожанска каза, живеят 680 турци.^[6]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. В 1913 година селото (Ισικού Κλερ) има 228 жители.^[7] През 20-те години населението му се изселва в Турция и на негово място са настанени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 88 семейства и 347 жители бежанци.^[8]

През 1927 година името на селото е сменено на Килас.^[2]

Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава частично и със скотовъдство.^[9]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	228[9]	225[9]	422[9]	580[9]	632[9]	631[9]	410[9]	363[9]	379[9]	393	296	242

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 312. (на македонска литературна норма)
3. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 278.
5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 65. (на македонска литературна норма)
6. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 512. (на гръцки)
7. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
9. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 313. (на македонска литературна норма)