Метаморфоси (дем Кожани)

Вижте пояснителната страница за други значения на Метаморфоси.

---

Метаморфоси Μεταμόρφωση
— село —
Метаморфоси 40.25, 21.678 Метаморфоси Метаморфоси
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Кожани
Надм. височина	780 m
Население	278 души (2021 г.)

Метамо̀рфоси или Дравуда̀нища (на гръцки: Μεταμόρφωση, Метаморфоси, катаревуса: Μεταμόρφωσις, Метаморфосис, до 1928 година Σωληνάρι, Солинари,^[1] до 1927 година Δραβουντάνιστα, Дравуданиста^[2]) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.

География

Метаморфоси е разположено на 780 m надморска височина,^[3] западно от град Кожани, високо в северните склонове на Червена гора (Вуринос), над прохода, който я отделя от Синяк (Синяцико).^[4]

История

Етимология

Според академик Иван Дуриданов името на селото говори ясно, че е било основано от българи. Дуриданов смята, че името е първоначален патроним на -ишти < -itji от изчезналото лично име *Драгодал, което Станислав Роспонд сравнява с чешкото лично име Bohdal и полското Bogdal.^[5]

В Османската империя

Църквата в селото „Свети Димитър“ е изписана в средата на XVI век.^[6]

В края на ХІХ век Дравуданища е гръцко християнско село в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя. На етническата карта на Македония на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година Дромово (Dromovo) е отбелязано като гръцко село,^[7] а според статистиката му Драгодалища, Кайлярска каза, има 270 жители гърци.^[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Драгунища (Драгодалища) е чисто гръцко село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 25 къщи.^[9]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Дравуданиста (Ντραβουντάνιστα), Кожанска каза, живеят 225 гърци елинофони християни.^[10]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. В 1927 година името на селото е сменено на Солинари, но на следната 1928 година селото е прекръстено отново на Метаморфоси (в превод Преображение).^[3]

Населението традиционно произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.^[11]

Прекръстени с официален указ местности в община Метаморфоси на 31 юли 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Цаирия[4]	Τσαΐρια	Ливадия	Λιβάδια[12]	местност на ЮЮИ от Метаморфоси[4]
Вигла[4]	Βίγλα	Корфула	Κορφούλα[12]	връх на ЮИ от Метаморфоси (1141 m)[4]
Хавуза[4]	Χαβούζα	Дексамени	Δεξαμενή[12]	местност на С от Метаморфоси[4]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	526[3]	436[3]	541[11]	674[11]	676[11]	798[11]	563[11]	549[11]	546[11]	491	346	278

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
3. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 309. (на македонска литературна норма)
4. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
5. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 184.
6. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/26378/758/12-7-1996 - ΦΕΚ 756/Β/27-8-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-18. Посетен на 27 декември 2014.
7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
9. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
10. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 520. (на гръцки)
11. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 310. (на македонска литературна норма)
12. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1053. (на гръцки)