Каридица

Каридица Καρυδίτσα
— село —
Каридица 40.253, 21.799 Каридица Каридица
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Кожани
Надм. височина	610 m
Население	818 души (2021 г.)
Пощенски код	50150

Каридѝца или Спу̀рта (на гръцки: Καρυδίτσα, до 1927 година Σπούρτα, Спурта^[1]) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.

География

Селото е разположено на 610 m надморска височина,^[2] на 6 km южно от Кожани.^[3]

История

В Османската империя

В 1528 година Спурта има 20 домакинства с 90 жители.^[4]

В края на ХІХ век Спурта е гръцки християнски чифлик в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя. Последният собственик на чифлика преди анексията от Гърция в 1912 година е Мури бей. Църквата „Свети Йоан Богослов“ е от 1866 година.^[5] Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Скорта (Scorta) живеят 280 гърци.^[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Спарта има 108 гърци.^[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Спарта е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 21 къщи.^[8]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Спурта (Σπούρτα), Кожанска каза, живеят 115 гърци елинофони християни.^[9]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Спарта (Sparta) има 105 гърци.^[10]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Спурта остава в Гърция. През 1927 година името на селото е сменено на Каридица.^[2]

Населението традиционно произвежда тютюн, жито и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.^[2]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	230[2]	267[2]	327[2]	465[2]	596[2]	734[2]	720[2]	899[2]	949[2]	953	904	818

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 327. (на македонска литературна норма)
3. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
4. Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 94. (на гръцки)
5. Saint John the Theologian – Karyditsa // Θρησκευτικός Τουρισμός. Архивиран от оригинала на 2014-12-31. Посетен на 31 декември 2014.
6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
8. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
9. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 520. (на гръцки)
10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)