Долни Манастирец или Долно Манастирец (среща се и формата Монастирец, на македонска литературна норма: Долни Манастирец) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
География
Селото се намира в областта Поречие на левия бряг на Треска (Голема).
История
В XIX век Долни Манастирец е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Манастирец (Горни и Долни) (Manastiretz) е посочено като село с 28 домакинства със 120 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Манастирец (Горни и Долни) е населявано от 410 жители българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Манастирец е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 50 къщи.[3]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Манастирац има 67 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Монастирец (Горни и Долни) има 480 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Църквата „Свети Георги“ е изградена в 1920 година.[6]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Манастирец (Горни и Долни) като българско село.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 169 жители македонци.[8]
Личности
- Родени в Долни Манастирец
Кръсте, свещеник от Горни или Долни Манастирец, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата четири лири[9]
Марко Дабев, български революционер
Бележки
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94-95.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
- ↑ Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 28 септември 2007
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
|
|---|
| | Селища | |
|---|
| | Църкви |
„ Свети Атанасий“ (Ковач, 1631) · „ Свети Атанасий“ (Самоков, 1626) · „ Свети Атанасий“ (Тополница, 1872) · „ Свети Атанасий“ (Црешнево, средновековие) · „ Света Варвара“ (Ковач, 1620-те) · „ Свети Архангел Гавриил“ (Ореховец, 1628) · „ Свети Димитър“ (Локвица, 1872) · „ Свети Димитър“ (Требино, 1644) · „ Свети Архангели Михаил и Гаврил“ (Бенче, XVII век) · „ Свети Никола“ (Белица, XVI век) · „ Свети Никола“ (Брод, XIV) · „ Свети Никола“ (Дворци, 1873) · „ Свети Никола“ (Ижище, XIV век) · „ Свети Никола“ (Ореховец, 1595) · „ Свети Пантелеймон“ (Белица, 1873) · „ Свети Спас“ (Могилец, 1560) · „ Успение Богородично“ (Брод, 1872) |
|---|
| | Исторически събития | |
|---|
| | Личности | |
|---|
| | Исторически села | |
|---|
| |
|
