Девич (изписване до 1945 година: Дѣвичъ; на македонска литературна норма: Девич) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
Селото се намира в областта Поречие на левия бряг на Треска (Голема).
На километър югоизточно от селото, над река Треска са остатъците от късноантичната и средновековна крепост Девич или Девини кули.[1]
Във Виргинските грамоти на Роман III Аргир и Стефан II Милутин се споменава църквата „Света Неделя“ като собственост на Виргинския манастир.[2]
В XIX век Девич е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Девич (Dévitch) е посочено като село с 14 домакинства с 66 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Девич е населявано от 210 жители българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Девич е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 15 къщи.[5]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Девич има 15 сръбски къщи.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Девич има 160 българи патриаршисти сърбомани.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Девич като българско село.[8]
Църквата „Свети Георги“ е изградена в 1948 година и е осветена от митрооплит Тимотей Дебърско-Кичевски на 12 август 1984 година.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 86 жители македонци.[10]