Ижище

Ижище Ижиште
— село —
Ижище 41.4883, 21.0858
Страна	Северна Македония
Регион	Югозападен
Община	Брод
Географска област	Долно Кичево
Надм. височина	660 m
Население	63 души (2002)
Пощенски код	6539
Ижище в Общомедия

Ижище или Ижища (на македонска литературна норма: Ижиште) е село, в община Брод (Македонски Брод).

География

Селото е разположено в областта Долно Кичево на левия бряг на Треска (Голема) в подножието на планината Песяк.

История

Църквата „Свети Никола“ в Ижище е поствизантийска, изградена или възобновена и изписана в 1692 година.^[1][2]

В XIX век Ижище е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ижища (Ijischta) е посочено като село с 22 домакинства с 86 жители българи.^[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Ижища е населявано от 210 жители българи християни.^[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ижица е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.^[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ижища има 240 българи екзархисти.^[6]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Ижища:^[7]

Домакинства	Гурбетчии	Грамотни			Неграмотни
		мъже	жени	общо	мъже	жени	общо
37	48	34	0	34	65	112	177

При избухването на Балканската война 1 човек от Ижища е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[8]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ижища като българско село.^[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 63 жители.^[10]

Националност	Всичко
македонци	10
албанци	0
турци	53
роми	0
власи	0
сърби	0
бошняци	0
други	0

Личности

Родени в Ижище

• Билбил Владимиров, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака^[11]
• Вангел Милошев Тарунджиев (1882 – след 1943), български революционер
• Милош Тарунджиев (? – 1903), български революционер

Починали в Ижище

• Мицко Кръстев-Латовски (1855 – 1909), ренегат от ВМОРО и сърбомански войвода

Бележки

1. Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Институт за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 71. Посетен на 6 март 2014 г.
2. Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 6 март 2014 г.
3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92-93.
4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
7. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849.
9. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 27 септември 2007 
11. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53