Тополница (на македонска литературна норма : Тополница ) е село в Северна Македония , в община Брод (Македонски Брод).
Намира се в областта Поречие в източното подножие на планината Добра вода .
В XIX век Тополница е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя . В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Тополница (Topolnitza) е посочено като село с 14 домакинства с 68 жители българи .[ 2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) от 1900 година Тополница е населявано от 230 жители българи християни .[ 3]
Къща в селото На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Тополница е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[ 4]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско . Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Тополница има 34 сръбски къщи.[ 5] Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Тополница има 320 българи патриаршисти сърбомани.[ 6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Тополница като българско село.[ 7]
По време на българското управление в Македония 1941 – 1944 година в Тополница е разположен щабът на 9 граничен участък. Българската армия построява чешма, прокаран е коларски път до ниви на селото. В началото на септември 1944 година в селото и край него се водят сражения между Девета гранична дружина и дражевистки части.[ 8]
Според преброяването от 2002 година селото има 36 жители – 33 македонци и 3 сърби .[ 9]
↑ Дебарско-кичевска епархија. Бродско архијерејско намесништво (PDF) // с. 69. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3 . с. 94 – 95. ↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 258.↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела) . Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5 . с. 36. (на македонска литературна норма) ↑ Доклад на митрополит Поликарп , 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски) ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
↑ Илиев, Стоян, Из спомените ми, София 1993, с. 184, 193, 212-214.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 27 септември 2007 Селища Църкви
„
Свети Атанасий “ (Ковач, 1631) · „
Свети Атанасий “ (Самоков, 1626) · „
Свети Атанасий “ (Тополница, 1872) · „
Свети Атанасий “ (Црешнево, средновековие) · „
Света Варвара “ (Ковач, 1620-те) · „
Свети Архангел Гавриил “ (Ореховец, 1628) · „
Свети Димитър “ (Локвица, 1872) · „
Свети Димитър “ (Требино, 1644) · „
Свети Архангели Михаил и Гаврил “ (Бенче, XVII век) · „
Свети Никола “ (Белица, XVI век) · „
Свети Никола “ (Брод, XIV) · „
Свети Никола “ (Дворци, 1873) · „
Свети Никола “ (Ижище, XIV век) · „
Свети Никола “ (Ореховец, 1595) · „
Свети Пантелеймон “ (Белица, 1873) · „
Свети Спас “ (Могилец, 1560) · „
Успение Богородично “ (Брод, 1872)
Исторически събития Личности Исторически села
![Църквата „Свети Атанасий Велики“, 1872 г.[1]](%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Topolnicacrkva.jpg)
