Лубще или Лубище (на македонска литературна норма : Лупште ) е село в Северна Македония , в община Брод (Македонски Брод).
Селото се намира в областта Поречие в източното подножие на планината Добра вода .
Според академик Иван Дуриданов името е от първоначален патроним -ишти < -itji от личното име Лубо от Любо със затвърдяване на л' като в луге от л'уде.[ 1]
Селската църква „Св. св. Петър и Павел“ Църквата „Св. св. Петър и Павел “ е средновековна, но не е известно времето на първоначалното ѝ изграждане.[ 2] [ 3]
В XIX век Лубще е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя . В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Лубище (Lubischté) е посочено като село с 29 домакинства със 123 жители българи .[ 4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) от 1900 година Лубще (Лубище) е населявано от 286 жители българи християни .[ 5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лобище е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[ 6]
Къщи в селото Цялото село в началото на XX век е сърбоманско . Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Лубще има 58 сръбски къщи.[ 7] Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Лутце има 320 българи патриаршисти сърбомани.[ 8]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Лубще е доброволец в Македоно-одринското опълчение .[ 9]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Лубище като българско село.[ 10]
Според преброяването от 2002 година селото има 67 жители македонци .[ 11]
Родени в Лубще
↑ Дуриданов, Иван . Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония . София, Македонски научен институт, 1996. с. 180.↑ Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски . Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Институт за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 74. Посетен на 7 март 2014 г. ↑ Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3 . с. 94 – 95. ↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 258.↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела) . Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5 . с. 36. (на македонска литературна норма) ↑ Доклад на митрополит Поликарп , 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски) ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 860.↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 29 септември 2007 ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.12 Селища Църкви
„
Свети Атанасий “ (Ковач, 1631) · „
Свети Атанасий “ (Самоков, 1626) · „
Свети Атанасий “ (Тополница, 1872) · „
Свети Атанасий “ (Црешнево, средновековие) · „
Света Варвара “ (Ковач, 1620-те) · „
Свети Архангел Гавриил “ (Ореховец, 1628) · „
Свети Димитър “ (Локвица, 1872) · „
Свети Димитър “ (Требино, 1644) · „
Свети Архангели Михаил и Гаврил “ (Бенче, XVII век) · „
Свети Никола “ (Белица, XVI век) · „
Свети Никола “ (Брод, XIV) · „
Свети Никола “ (Дворци, 1873) · „
Свети Никола “ (Ижище, XIV век) · „
Свети Никола “ (Ореховец, 1595) · „
Свети Пантелеймон “ (Белица, 1873) · „
Свети Спас “ (Могилец, 1560) · „
Успение Богородично “ (Брод, 1872)
Исторически събития Личности Исторически села
