Ковач (община Брод)

Вижте пояснителната страница за други значения на Ковач.

---

Ковач Ковач
— село —
Ковач 41.6792, 21.1322
Страна	Северна Македония
Регион	Югозападен
Община	Брод
Географска област	Горно Поречие
Надм. височина	660 m
Население	54 души (2002)
Пощенски код	6535
Ковач в Общомедия

Ковач (на македонска литературна норма: Ковач) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География

Селото се намира в областта Поречие в източното подножие на планината Добра вода.

История

Църквата „Свети Атанасий“ е обновена или издигната в 1626^[1] или в 1631 година.^[2] Гробищната църква „Света Варвара“ също е от третото десетилетие на XVII век.^[3] Разрушената църква „Свети Теодор“ също е била стара.^[4] В 1802 година е изградена „Свети Йоан“, в 1891 – „Свети Атанасий“, а в 1934 година – „Свети Тодор“.^[5]

В XIX век Ковач е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Ковач (Kovatch) е посочено като село с 25 домакинства със 122 жители българи.^[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Коач е населявано от 240 жители българи християни.^[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ковач е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.^[8]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Ковач има 46 сръбски къщи.^[9] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коач има 400 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.^[10]

При избухването на Балканската война 1 човек от Ковач е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[11]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ковач като българско село.^[12]

Според преброяването от 2002 година селото има 54 жители македонци.^[13]

Бележки

1. Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура – Прилеп, Институт за словенска филологија УАМ – Познањ, 2013. с. 73. Посетен на 7 март 2014 г.
2. Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 25.
3. Smiljanić, T. Kičevija. Naselja i poreklo stanovništva, SKA/Srpsi Etnografski Zbornik LI, Beograd 1935, 328.
4. Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 174.
5. Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94 – 95.
7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
8. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
9. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 852.
12. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
13. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 29 септември 2007