Свети Архангели Михаил и Гаврил (Бенче)
„Свети Архангели Михаил и Гаврил“ (на македонска литературна норма: „Свети Архангели Михаил и Гаврил“) е поствизантийска църква в поречкото село Бенче, Северна Македония. Църквата е част от Бродското архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия. Църквата е изградена в XVII век.[1]
Храмът е разположен на самия източен вход на селото, от лявата страна на пътя и представлява гробищна църква. В архитектурно отношение е малка еднокорабна сграда с правоъгълна основа, която на изток завършва с тристранна апсида отвън. За протезис служи малка полукръгла ниша в източната стена, която не излиза отвън. Църквата е засводена с издължен, полуцилиндричен свод, който директно се опира на страничните стени. Над тази конструкция има обичайният двускатен покрив от каменни плочи. Олтарната апсида е покрита с правилна полукалота и също с каменни плочи. Входът е от запад и над него има полукръгла ниша. На южната фасада има малък правоъгълен прозоречен отвор. Зидарията е от камък и кал.[2] В по-ново време на запад е дограден притвор, като западната стена е разрушена и е оформено цялостно пространство.[1]
Няма данни за времето на изграждане на храма. По иконографските и стилистичните особености на запазените стенописи се смята, че храмът е изграден и изписан в първата половина на XVII век.[1][3] Стенописите в горните зони и свода са частично повредени.[1]
-
Архангел Гавриил от Благовещението, източна стена
-
Кръщение Господне, южна стена
-
Възкресение Лазарево, южна стена
-
Сретение, южна стена
-
Света Петка, Света Неделя и Света Марина, южна стена
-
Дейсис, северна стена
-
Слизане в ада, северна стена
-
Влизане в Йерусалим, северна стена
-
Разпятие, северна стена
-
Свети Ефрем и Свети Влас, северна стена
-
Христос, по-стар от дните, свод
-
Видение на Свети Петър Александрийски, северна стена на протезиса
-
Свети Стефан, протезис
-
Преображение Господне и Успение Богородично, западна стена
В 1988 година археографът Михайло Георгиевски открива 5 запазени стари ръкописни книги, датирани между XIV и XVI век. Днес се съхраняват в Народната и университетска библиотека „Свети Климент Охридски“ в Скопие, под инвентарните сигнатури Мс 17, 167, 168, 169 и 171.[3] Сред тях са Бенчевският литургичен сборник[4] и Бенчевското четвероевангелие.[5]
Бележки
- ↑ а б в г Митревски, Никола. Фрескоживописот во црквата Свети Архангел Михаил во селото Бенче, Порече, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 188.
- ↑ Митревски, Никола. Фрескоживописот во црквата Свети Архангел Михаил во селото Бенче, Порече, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 187.
- ↑ а б Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура – Прилеп, Институт за словенска филологија УАМ – Познањ, 2013. с. 74. Посетен на 14 март 2016.
- ↑ Бенчевски литургиски зборник // Средновековни словенски ракописи во Македонија. Архивиран от оригинала на 2014-03-07. Посетен на 7 март 2014 г.
- ↑ Бенчевско четвороевангелие // Средновековни словенски ракописи во Македонија. Архивиран от оригинала на 2014-03-07. Посетен на 7 март 2014 г.
|
---|
| Селища | |
---|
| Църкви |
„ Свети Атанасий“ (Ковач, 1631) · „ Свети Атанасий“ (Самоков, 1626) · „ Свети Атанасий“ (Тополница, 1872) · „ Свети Атанасий“ (Црешнево, средновековие) · „ Света Варвара“ (Ковач, 1620-те) · „ Свети Архангел Гавриил“ (Ореховец, 1628) · „ Свети Димитър“ (Локвица, 1872) · „ Свети Димитър“ (Требино, 1644) · „ Свети Архангели Михаил и Гаврил“ (Бенче, XVII век) · „ Свети Никола“ (Белица, XVI век) · „ Свети Никола“ (Брод, XIV) · „ Свети Никола“ (Дворци, 1873) · „ Свети Никола“ (Ижище, XIV век) · „ Свети Никола“ (Ореховец, 1595) · „ Свети Пантелеймон“ (Белица, 1873) · „ Свети Спас“ (Могилец, 1560) · „ Успение Богородично“ (Брод, 1872) |
---|
| Исторически събития | |
---|
| Личности | |
---|
| Исторически села | |
---|
| |
|
|
|