Калугерец

Калугерец Калуѓерец
— село —
Параклисът „Света Неделя“
Калугерец 41.6608, 21.2411
Страна	Северна Македония
Регион	Югозападен
Община	Брод
Географска област	Долно Поречие
Надм. височина	550 m
Население	47 души (2002)
Пощенски код	6535
Калугерец в Общомедия

Калугерец (на македонска литературна норма: Калуѓерец) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

География

Селото се намира в областта Поречие на десния бряг на Треска (Голема).

История

В XIX век Калугерец е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Калугерец (Kalouguéretz) е посочено като село с 14 домакинства с 67 жители българи.^[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Калугерец е населявано от 180 жители българи християни.^[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Калугерец е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.^[3]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Калугерац има 26 сръбски къщи.^[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Калугерец има 160 българи патриаршисти сърбомани.^[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1920 година.^[6]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Калугерец като българско село.^[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 47 жители – 46 македонци и 1 друг.^[8]

Бележки

1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94-95.
2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
6. Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2012-06-14. Посетен на 7 март 2014 г.
7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 28 септември 2007