Здуние се намира в средната част на долината на Треска, в северната част на областта Поречие на висока тераса на около 100 метра над левия бряг на реката в местността Наздув, която терасирано се спуска на юг към Здунското поле.
От запад се издига масивът на Сува гора с най-висок връх Голина (1546 м), а над селото е ридът Теме с връх Кюле (658 м). На североизток се издига ридът Градец (545 m), на който има остатъци от късноантична и средновековна крепост.[1] От източната страна са Космотов рид и Белково.
Топонимът Наздуф показва, че Здуние е изложено на северни ветрове. Климатът се отличава с горещи лета и с умерени, но мъгливи зими. По течението на Треска се чувства влиянието на Егейско море.
Находки от Здуние в етнографския музей в Джепчище.
На 600 метра североизточно от Здуние, в южното подножие на рида Градец в Треска се влива реката Оча. Горе в селото няма вода за пиене и населението се снабдява с вода от два извора. Първият извор е Шарковски извор и се намира на левия бряг на Треска на 300 метра източно от махалата Шарковци. Вторият извор се намира в местността Воденица в междуречието на Оча и Треска. В землището на Здуние в местността Манастирище се намира изворът Здунска вода, а също така на 1,5 км северно от селото в местността Егюптина на левия бряг на Треска има извор на вода.
Обработваемата земя е покрай реките Треска и Оча, в южната периферия на селото – Здунското поле, в местността Дъброец и по склоновете на околните ридове.
Покрай Здуние, на десния бряг на Треска минава пътят Брод – Здуние, който под рида Градец се дели на три. Единият път се изкачва нагоре по долината на планинската рекичка Оча и през Къпина и преслапа Кула излиза при село Нова Брезница и по Патишка река към Скопско. Вторият път продължава по клисурата на Треска и през подножието на планината Осой (Иване) минава през Матка за Скопие. От този път отбивка през рида Брикул (Луковица) излиза в Полог при селото Групчин. Третото разклонение през моста на Треска се връщаа към Здуние и през Мачин дол – Горна круша се изкачва на рида Голина (1546 м) и през Сува гора се спуска в Полог при селото Блаце. От Здуние планински път води над селото Близанско през планината Фойник към селата на Горно Поречие.
...Село Здуне в гората и със заселките: с Близниско, с Мокросеки и с Големия подом... Селата Здуне, Сушица, Градечница, Брод със Сланско и с Барабас и Крапа са парички, сиреч придалишки.[2]
“
В грамота на сръбския крал Милутин от 1300 година се потвърждават и разширяват имотите на „Свети Георги“ и от село Здуние се отнема селото Градечница, но землището му се разширява до Калугерец и до рибника в село Белица.
Църквата „Света Неделя“, прекръстена по-късно на „Въведение Богородично“, е от края на X – началото на XI век. Църквата е обновена в XIV век, а при потопяването на селото в XX век в началото на XXI век е реконструирана край Брезница.[3] Другата църква „Св. св. Петър и Павел“ също е преместена.[4]
В 1913 година селото попада в Сърбия. Според пребояването, извършено от сръбските власти в 1914 година Здуние брои 295 жители.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Здуне като българско село.[10]
Преброяване
Домакинства
Жители
1948
70
474
1953
77
522
1961
84
533
1971
72
352
1981
22
88
1998
14
20
Според преброяването от 2002 година селото има 20 жители македонци.[11]
Махали
Здуние се състои от четири махали – Шарковци, Грубановци, Белчевци и Мечкаровци. Местното население е бърсяшко, като селските празници са на Петровден и на Въведение Богородично. Махалата Шарковци е основана около 1800 година от семейството на Богдан от село Горно Фалише. Махалата традиционно се занимава със скотовъдство. Махалата Грубановци е най-голямата в селото и е на 200 метри северно от Шарковци. Името ѝ идва от личното име Грубан, споменато през XV век. От тази махала много семейства се заселват в съседното село Близанско. Грубановци е съставена от родовете Милевци, Ангелковци, Атанасовци, Таневци, Гуровци, Симяновци, Анакиовци и Змейковци. Махалата Белчевци е в централната част на селото и произлиза от личното име Бел, споменато през XIV век. Съставена от следните родове Лазаровци, Блажевци, Здравевци, Тримчевци и Миленковци. Махалата Мечкаровци захваща източния край на селото и терасесто се спускаа на юг към полето. Името ѝ идва от личното име Меч(о), споменато през XV век.
↑Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94 – 95.
