Четиридесет и първи пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Четиридесети пехотен беломорски полк е формиран на 18 септември 1912 година в Бургас от състава на 24-ти пехотен черноморски и 11-и пехотен сливенски полк.[1]
Полкът взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), след което на 6 август 1913 се завръща в Бургас и е демобилизиран.[1]
Полкът е отново формиран за участие в Първата световна война (1915 – 1918) в периода 10 – 16 октомври 1915 година в София, този път от състава на 1-ви пехотен софийски и 6-и пехотен търновски полк. Влиза в състава на 3-та бригада на 1-ва пехотна софийска дивизия.
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]
На 3 октомври 1918 година, съгласно клаузите на Солунското примирие, попада във френски плен при Кичево.[1]
На 28.11.1944 г. се формира за участие във втората фаза на Отечествената война, към състава на 11-а пех. дивизия. Участва в боевете при Драва. От м. ноември 1944 г. към полка се зачисляват доброволци и гвардейци от 1-ви и 6-и пех. полк. На 26.06.1945 г. демобилизира и се разформира.
Полкът е многократно формиран и разформиран за участие във Втората световна война (1941 – 1945), като това се случва в периодите (5 февруари – 26 октомври 1939, 5 февруари – 30 септември 1941, 4 юли 1943 – 15 юли 1944 и 28 ноември 1944 – 26 юни 1945), като е на Прикриващия фронт и при Беломорието. Последното му формиране на 28 ноември 1944 е във връзка с участието му във втората фаза на заключителния етап на войната, като към полка се присъединяват доброволци и гвардейци от 1-ви пехотен софийски и 6-и пехотен търновски полк. Влиза в състава на 11-а пехотна дивизия и взема участие в Дравската операция (6 – 21 март 1945). От ноември 1944 г. към полка се зачисляват доброволци и гвардейци от 1-ви пехотен софийски полк и 6-и пехотен търновски полк.[3] На 26 юни 1945 е демобилизиран и разформирован.[1]
Званията са към датата на заемане на длъжността.
В Балканската война Йордан Йовков е командир на рота в 41 полк. Някои от действията на полка са пресъздадени с документална точност в очерците му „Паметният ден“ (1913), „Отвъд“ (1913), „Първата победа“ (1914), „Кайпа“ (1914), „Пред Одрин“ (1914).[4] Преживяванията на Йовков по време на службата му в полка са отразени и в други произведения.
1 артилерийски • 1 артилерийски • 2 артилерийски • 3 артилерийски • 4 артилерийски • 5 артилерийски • 6 артилерийски • 7 артилерийски • 8 артилерийски • 9 артилерийски • 10 артилерийски • 11 артилерийски • 12 артилерийски • 13 артилерийски • 14 артилерийски • 15 артилерийски • 16 артилерийски • 17 артилерийски • 18 артилерийски • 19 артилерийски • 20 артилерийски • 21 артилерийски • 22 артилерийски • 23 артилерийски • 24 артилерийски • 25 артилерийски • 26 артилерийски • 27 артилерийски