Седми конен полк

Седми конен полк
Информация
Активна	1 януари 1907 – 20 декември 1927
Държава	България
Тип	Конен полк
Гарнизон/щаб	Сливен
Годишнини	7 ноември
Командири
Изтъкнати командири	Ген. Стефан Николов
Бойни командири	Ген. Стефан Николов (БВ) Полк. Ефтим Китанчев (ПСВ) Подполк. Филип Трифонов (ПСВ)

Седми конен полк е български кавалерийски полк, формиран през 1907 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Формиране

Седми конен полк е формиран на 1 януари 1907 година в Сливен, съгласно указ №149 от 27 декември 1906 година, състои от три ескадрона и е подчинен на 2^-ра конна бригада.^[1]

Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканска война (1912 – 1913) 7^-и конен полк е в състава на 2^-ра конна бригада от Конната дивизия и има 3 ескадрона. Бойният състав на полка се състои от 18 офицера, 1 чиновник и 495 подофицери и войници. Разполага с 458 яздитни коне, 60 впрегатни и 2 товарни.^[2] Към 4 ноември 1912 година щабът на полка и ескадроните е в Яйладжик.^[3]

Полкът има охранителни и разузнавателни функции в боя при Селиолу (9 октомври). Участва в боя при с. Кавакли (11 октомври) и в боя при гара Сейдлер (19 октомври). Към 16 октомври полкът е в състав: 17 офицери, 1 чиновник, 492 подофицери и войници, разполага с 520 коня, 30 обикновени коли и 2 товарни, въоръжен е с 400 пушки и карабини.^[4] В сражението при Люле Буграс – Бунар Хисар полкът има 3 ранени подофицери и войници, както и 1 убит и 3 ранени коне.^[5] Взема участие и в боя при Чорлу и Родосто (24, 25 и 28 октомври), в боя при Малгара (6 ноември), както и в боя при Хайдърлъ (14 – 15 ноември).^[6]

По време на Междусъюзническата война (1913) извършва охранителни и разузнавателни дейности в посоката Клисура-Власина – Сурдулица, в зоната Мали мост, Кушли гроб до линията Панджин гроб – Стрешер – Гарваница – Тумба – Богошево – Пробой. Взема участие в боя при поста Власина (23 юни), в атаката на Букова глава (24 юни). На 30 юни охранява и разузнава посоката Гръкляно – Горна мелия – Стрезимировци – Ярловци. В периода 1 – 16 юни охранява и разузнава в района на военните действия на частите на поста Кебапов, Горна и Долна Мелия – Стойчевци – Клисура – Букова глава – махала Рудина.^[6]

Първа световна война (1915 – 1918)

В началото на Първата световна война (1915 – 1918) 7^-и конен полк е на бивак в Пловдив, в състава на 12^-а пехотна дивизия (22 септември 1915 – 5 януари 1916), след което в периода 19 януари – 1 май 1916 е в Ихтиман, а от 9 юли до 16 август 1916 в Търново, Битолско. От 17 август 1917 година полкът е в подчинение на 8^-а пехотна тунджанска дивизия и участва в боевете при Лерин, Сакулево, Долно Върбени, Неокази, Баница и Горничево проведени от 17 до 19 август. От 7 до 12 септември наблюдава и отбранява участъка с. Пътеле – с. Нови град до с. Елевиш. Прикрива отстъплението на българските части към Крива река на 12 срещу 13 септември. Няколко дни по-късно (18 – 19 септември) наблюдава и охранява незаетото пространство между Лерин и Арменохор, а от 1 октомври до 17 ноември охранява теснините между Малик и Звезда.^[7]

За период от 7 месеца (20 ноември 1916 – 16 май 1917) 7^-и конен полк е на позицията Томороз при с. Трапезица, където е в охрана и отбрана на участъка. По-късно е дислокиран в Ниш (16 май – 8 ноември), след което заминава на квартира в Гюмюрджина, където пристига на 12 ноември. От там на 23 септември 1918 година заминава през Одрин, София, Ниш и на 27 пристига в Куманово, за да вземе участие в прикриване и разузнаване при отстъплението при Градище.^[8]

На 19 декември 1920 година с указ №96 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор е реорганизиран в 7^-и жандармерийски конен полк, след което през 1922 година е реорганизиран в 7^-а жандармерийска конна група. През 1923 година, по време на Деветоюнския преврат участва във въдворяването на реда в Котелско и Карнобатско, след което същата година участва в потушаването на Септемврийското въстание (23 – 26 септември 1923). На основание на строго поверителна заповед №226 от 20 декември 1927 е разформирован, като от личния и конния състав се формира Конно артилерийско отделение в Сливен.^[1]

През 1928 година в Сливен е издигнат паметник посветен на загиналите от 7^-и конен полк „Орлето“ в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.^[9]

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Седми конен полк (1 януари 1907 – 19 декември 1920)
• Седми жандармерийски конен полк (9 декември 1920 – 1922)
• Седма жандармерийска конна група (1922 – 20 декември 1927)

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
1.	Майор	Стойчо Ковачев	1 януари 1907 – 15 април 1910
2.	Подполковник	Стефан Николов	от 9 март 1909[10] (и по време на Балканската война)
3.	Подполковник	Ефтим Китанчев	13 септември 1915 – 21 април 1918
4.	Подполковник	Филип Трифонов	1 май 1918 – 16 ноември 1918
5.	Подполковник	Максим Христов	от 22 октомври 1918
6.	Подполковник	Страти Гешев	от 10 май 1919
7.	Подполковник	Христо Цанев	7 януари 1920 – 1920
8.	Подполковник	Иван Стоянов	25 декември 1920 – 1922
9.	Майор	Васил Попов	от 16 май 1922
10.	Подполковник	Младен Филипов	от 18 септември 1922
11.	Подполковник	Иван Стоянов	от 17 октомври 1923

Бележки

1. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 173
2. Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том I – Подготовка на войната“, София, 1937, Държавна печатница, стр. 538
3. Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница, стр. 641
4. Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том III – Сражението при Люле Бурга – Бунар Хисар“, София, 1931, Държавна печатница, стр. 616
5. Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том III – Сражението при Люле Бурга – Бунар Хисар“, София, 1931, Държавна печатница, стр. 620
6. Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд, стр. 569
7. Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд, стр. 569, 570
8. Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд, стр. 570
9. Националното движение „Българско наследство“ – Военни паметници (Сливен), архив на оригинала от 21 февруари 2014, https://web.archive.org/web/20140221074938/http://www.nationalheritagebg.org/map.php?id=20&menu=7&type=0, посетен на 27 януари 2012 
10. Според някои източници от 5 април

Източници

• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• Стойчев, И., „Български военен алманах“, София, 1926, Печатница на Армейския Военно-издателски фонд

• Портал „Военна история на България“