Седемнадесети артилерийски полк е български артилерийски полк, взел участие в Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Във връзка с участието на България в Първата световна война (1915 – 1918) на 11 септември 1915 г. в Самоков от 4-та, 5-а и 6-а батарея от 7-и артилерийски полк е формиран Седемнадесети артилерийски скорострелен полк. Влиза в състава на 7-а пехотна рилска дивизия.[1] Взема участие във войната, като през 1919 г. е преименуван на Седемнадесети артилерийски полк и на 1 октомври същата година е разформиран.[2]
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[1]
По време на Втората световна война (1941 – 1945) съгласно заповед № 2 от 2 октомври 1943 г. по 17-а пехотна щипска дивизия в Щип е формиран Седемнадесети дивизионен артилерийски полк. В периода от 11 септември до 10 октомври 1944 г. води боеве с изтеглящите се германски войски. На 15 октомври се завръща в Баланово, Дупнишко и на 25 октомври 1944 г. е разформиран.[2][3]
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
Званията са към датата на заемане на длъжността.
1 артилерийски • 1 артилерийски • 2 артилерийски • 3 артилерийски • 4 артилерийски • 5 артилерийски • 6 артилерийски • 7 артилерийски • 8 артилерийски • 9 артилерийски • 10 артилерийски • 11 артилерийски • 12 артилерийски • 13 артилерийски • 14 артилерийски • 15 артилерийски • 16 артилерийски • 17 артилерийски • 18 артилерийски • 19 артилерийски • 20 артилерийски • 21 артилерийски • 22 артилерийски • 23 артилерийски • 24 артилерийски • 25 артилерийски • 26 артилерийски • 27 артилерийски