Първи планински артилерийски полк е български планински артилерийски полк, формиран през 1899 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).
Формиран е на 3 март 1899 г. в Берковица под името Първо планинско артилерийско отделение в състава на Планински артилерийски полк. Състои се от 3 планински артилерийски батареи. На 1 януари 1911 г. е реорганизирано в полк и преименувано на Първи планински артилерийски полк.
По време на Балканската война (1912 – 1913) съгласно мобилизационния план на 17 септември 1912 г. се развръща в състав: щаб, четири артилерийски отделения и една допълваща батарея. Заедно с 2-ри планински артилерийски полк образуват от планинската артилерия на 7-а пехотна рилска дивизия[1]. Взема участие в боевете при Чаталджа и Еникьой. На 2 август е демобилизиран в Брезник.
Взема участие също и в Първата световна война (1915 – 1918), след като е мобилизиран през септември 1915 г. Демобилизиран е на 15 октомври 1918 г.[2]
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
1 артилерийски • 1 артилерийски • 2 артилерийски • 3 артилерийски • 4 артилерийски • 5 артилерийски • 6 артилерийски • 7 артилерийски • 8 артилерийски • 9 артилерийски • 10 артилерийски • 11 артилерийски • 12 артилерийски • 13 артилерийски • 14 артилерийски • 15 артилерийски • 16 артилерийски • 17 артилерийски • 18 артилерийски • 19 артилерийски • 20 артилерийски • 21 артилерийски • 22 артилерийски • 23 артилерийски • 24 артилерийски • 25 артилерийски • 26 артилерийски • 27 артилерийски