Двадесет и трети пехотен шипченски полк

Двадесет и трети пехотен шипченски полк
Войници от полка, сред които е фелдфебел Георги Николов Попминков (седнал, трети от дясно наляво), 1916 г.
Информация
Активна	19 януари 1889 – 1945
Държава	България
Тип	Пехотен полк
Гарнизон/щаб	Казанлък
Прякор(и)	Дели Алай – Лудият полк
Марш	Велик е нашият войник
Командири
Изтъкнати командири	Ген. Иван Пашинов

Двадесет и трети пехотен шипченски полк е военна част в рамките на полковата структура на Българската армия от времето на Третото българско царство.

Формиране

Двадесет и трети пехотен шипченски полк е формиран в Казанлък под името Двадесет и трети пеши шипченски полк с указ №11 от 19 януари 1889 година. В състава му влизат от 3^-ра и 4^-та дружини на 12^-и пеши балкански полк^[1] На 16 март 1892 временно-командващия полка подполковник Велчев е назначен за началник-щаб на 3-та пехотна балканска дивизия^[2].

Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) полкът е част от 8^-а пехотна тунджанска дивизия.^[3]

Първа световна война (1915 – 1918)

„Боятъ въ Струга“, картина на Господин Желязков, служил по време на войната в Осма пехотна тунджанска дивизия

Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 2^-ра бригада от 8^-а пехотна тунджанска дивизия.^[4]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[4]

Числен състав	Добитък	Обоз	Въоръжение
Офицери: 64 Чиновници: 4 Подофицери и войници: 5129	Коне: 414	Обикновени коли: 131 Товарни коли: 123 Специални коли: 4	Пушки и карабини: 4120 Картечници: 4

Част от полка заема Елбасан на 29 януари 1916 г., като в рамките на Централните сили се водят преговори за албански княз да бъде издигнат Кирил Преславски.

Между двете световни войни

На 26 август 1919 година на основание заповед №75 полкът е разформирован, като от състава му се формира 3^-та дружина от 12^-и пехотен балкански полк. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 38^-а пехотна одринска дружина и 8^-а допълваща част, но до 1937 година носи явното название на дружините които го съставляват, което е причината да има два щаба – на 1^-ва дружина е в Казанлък и на 2^-ра в Търново Сеймен^[1]

С поверителна царска заповед №25 от 5 юни 1937 година се преименува на 30^-и пехотен шейновски полк. На 30 юни 1939 съгласно заповед №12 23^-та пехотна шипченска дружина, която излиза от състава на полка и от 28-а пехотна стрямска дружина, която излиза от 27^-и пехотен чепински полк се формира отново 23^-ти пехотен шипченски полк.^[1]

Втора световна война (1941 – 1945)

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът охранява югоизточната граница (1941 – 1942). През октомври 1944 е мобилизиран отново и заминава за Прикриващия фронт. Взема участие във втората фаза на заключителния етап на войната в състава 8^-а пехотна тунджанска дивизия. През септември 1944 година към полка е зачислена гвардейска рота. ^[1]

По времето когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон, на негово място се формира 23^-та допълваща дружина.^[1]

Наследник на полка е 5^-а шипченска бригада. Бригадата е изтеглена от южна България и от 1 юни 2007 г. управлението и главната част от подразделенията на бригадата са предислоцирани от гарнизон Казанлък в гарнизон Плевен, а останалите във Враца и Шумен.^[5] С плана по т.нар. „бяла книга“ бригадата е предвидена да бъде закрита от военния министър Аню Ангелов в 2011 г.^[6]

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Двадесет и трети пеши шипченски полк (1889 – 1892)
• Двадесет и трети пехотен шипченски полк (1892 – 1919, 1928 – 1944)

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
1.	Майор	Тодор Мицев	1889 – 1890
	Подполковник	Вълко Велчев	до 16 март 1892 (вр.)
4.	Подполковник	Христо Гюлмезов	31 март 1892 – 1894
	Подполковник	Добри Иванов
	Полковник	Георги Митов	към 1904
	Полковник	Иван Пашинов	1911 – 1913
	Майор	Теню Бойдев	от 1914
	Подполковник	Петър Манев	1915 – 1917
	Подполковник	Парашкев Пошев	Първа световна война
	Подполковник	Светослав Лопушанов	1927 – 1929?
	Полковник	Рашко Бораджиев	1929 – 1930
	Полковник	Иван Деведжиев	от 1939
	Полковник	Димитър Владков	1942
	Подполковник	Никола Чалъков	1944 – 1944
	Подполковник	Мартин Мартинов	12 септември 1944 – 1946?

Други командири: Владимир Николов

Наследник на полка е 5^-а шипченска бригада.

Източници

1. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 45 – 46
2. Държавен вестник, бр. 69 от 27 март 1892 г., с. 5
3. ДВИА, ф. 346, История на фондообразувателя
4. Йотов, П., Добрев, А., Миленов, Б., Руменин, Р., Недев, С., Добринов, Д., „Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник“, София, 1995, Издателство Св. Георги Победоносец
5. Полк. Валентин Буров първият командир на 5 Шипченска механизирана бригада настанена в базата на УБ „Христо Ботев“ след закриването на учебния център в Плевен Архив на оригинала от 2016-09-22 в Wayback Machine..
6. Министър Ангелов обяви края на Пета Шипченска бригада

• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

Литература

• Войнишки сборник на Шипченци 1915 – 1917. Ред. Тодор Христов. София, 1917
• Възпоменателен албум на 14-та рота от 23-ти п. Шипченски полк 1915-1916-1917. София, 1917, 48 стр.
• Пашинов, И. 23 п. Шипченски полк във войната с турци и съюзници – 1912 – 13 г. София, 1928
• Пашинов, И. 23 п. Шипченски полк – Войната със сърбите – 1915 г. София, 1931
• Пашинов, И. 23 п. Шипченски полк – Войната със съглашенците 1916, 1917 и 1918 г. София, 1937, 343 стр.
• Красимир Узунов, Генчо Начев. Историята на 23-ти пехотен Шипченски полк 1912 – 1918 г. С., 2011, 544 стр.

• Портал „Военна история на България“