Шу̀мен (Коларовград в периода 1950 – 1965 г.) е град в Североизточна България, административен и стопански център на едноименните община Шумен и област Шумен. Градът е десети по големина в страната. По данни на ГРАО към 15 юни 2024 г. в града живеят 81 207 души по настоящ адрес и 94 103 души по постоянен адрес.
Шумен е разположен в Шуменското поле, което е отворено към югоизток и постепенно намалява своята височина; западните части на града лежат на около 280 – 300 м над морското ниво, а крайните източни – на 180 – 200 м. Градът се намира в подножието на Шуменското плато, което притежава изключително разнообразна природа. Неговото било се извисява на 500 м надморска височина. Превишението му по отношение на града е около 250 – 300 м.
Градът се намира на 360 km от столицата София, на 291 km от Пловдив, на 88 km от Варна и на 127 km от Бургас.
През Шумен минава малката река Поройна. На 3 км западно от съвременния град, върху дял от Шуменското плато, се намира местността Хисарлъка (или Стария град), заобиколена от стръмни долове, в които протичат целогодишно поточета.
В Шумен са обособени няколко жилищни комплекса и квартала:
Климатът на града е умереноконтинентален. През зимата от север и североизток със силни ветрове свободно нахлуват студени континентални въздушни маси. Зимата е относително студена, средната януарска температура е -0,5 °C, а лятото е горещо със средна юлска температура 22 °C. Средният годишен брой на дните със снежна покривка е между 35 и 40. Най-ниската температура в града е измерена през януари (-27,4 °C), а най-високата – през август (45,0 °C). Количеството на валежите в града е около 600 мм годишно и е близко до средното за страната. Най-много валежи обикновено падат през май и юни, а най-малко през септември. Близостта на Черно море почти не оказва влияние върху климата на града.
Първи сведения за Шумен има от каменно-медната епоха. Разкопки на Рафаил Попов през 1907 г. идентифицират селищната могила Коджадермен, населявана през средния и късния халколит (приблизително периода 4500 – 4000 г. пр. н. е. Тя е с диаметър 60 м и височина 5 м, като е разположена на 6 км северно от града, вляво от шосето Шумен – Търговище.[2]
Сведения има и от ранножелязната епоха – XII в. пр. н. е., откогато е датирано първото укрепление, обграждащо достъпните части на твърдината. То е с дебелина на стените около 2 метра, изградено от необработени ломени камъни. През V век пр. н. е. е построена втора стена пред първата.
През V в. пр. н. е. градът се е наричал Матиганис. Това стана ясно от надписите на намерените два камъка от периода на късната античност (IV век), по време на римското владичество. Надписите са на латински език. Съдържанието е следното: PEDATURA VICO MATIGANIS на първия камък намерен през 1972 г., и VICO MATIGANIS на втория, намерен през 1977 г.. Двата камъка са били употребени вторично като строителен материал. Думата PEDATURA на втория камък липсва, защото камъкът е бил намален чрез изчукване, за да пасне на строежа. Надписът е ограден с рамка, но горната черта на рамката липсва поради намаляването на размера на камъка. На тези каменни надписи е записано запазеното име на града от създаването, обаче на гръцки език с латински букви. Преведено от латински език, PEDATURA означава пространство, част от. Думата MATIGANIS включва две старогръцки думи MATI (Ματι) око и GANOS (Γάνος) блясък. Тук едната буква се е променила при римското управление. Думата VICO e неправилно написана. VICUS е точната дума и означава квартал, селище. Думата PEDATURA потвърждава, че Шуменската крепост е била считана за част от града с името Матиганис, който е долният град, съществуващ и тогава. Тракийското име на града е дадено малко след като е бил основан град Ганос на брега на Мраморно море. Този град е основан през VI в. пр. н. е. от гръцки колонисти от Мегара, а по късно е бил включен в Одриското царство на траките (480 – 49 г. пр. н. е.). Названието си е получил от историята, която разказали основателите му. Докато плавали с кораба и търсели място за създаването на град, изведнъж видели на брега блясък на това място. Те приели това като Божествен знак и точно там създали града. Затова нарекли този град Ганос (Γάνος) – Блясък. Същите гръцки колонисти са дошли и в този град и точно те са дали името му, оприличавайки града на град Ganos. За да не съвпадат имената на двата града, гръцките колонисти живеещи заедно с траките, добавили към наименованието на града думата „око“, Mati (Ματι). Получило се е „Окоблясък“ или Блясък за окото. Тези названия обаче са на старогръцки език. Траките приели това име и то останало такова и по-късно през времето на римското владичество.[3]
През II век римляните построяват военен кастел върху руините на тракийското укрепление. Градежът на стената е вече със спойка от хоросан; изградена е и кула над портата; на слабо укрепените участъци от стената са построени още квадратна кула на запад и полукръгла от юг.
През IV – V век целият хълм е укрепен с нова стена и по нея са изградени 9 кули, на юг и запад старата и новата стени отстоят на няколко метра една от друга. От този период са известни останките на две църкви – еднокорабна базилика от IV век и трикорабна базилика от края на V век или началото на VI век.[4]
Проведените археологически проучвания през 1957, 1961 до 1987 година установяват хронологическите периоди, бита и поминъка на обитателите на твърдината, известна ни от средновековните надписи намерени тук за град Шуменъ. През VIII – X век укреплението е обновено като за целта са използвани основите на византийската стена и кули, към които от север североизток е построена нова стена с две кули – затваряща се малка, но отлично защитена площ. Малко известен дори и на видни учени-археолози е фактът, че на 600 метра западно от средновековния град е съществувало, макар и за кратък период (VII – VIII век), землено българско укрепление с правоъгълна форма, ориентирана по посоките на света на площ от около 20 декара.
Старобългарското укрепление от 7 – 10 век се развива във феодален град със замък с прилежащи вътрешен и външен укрепителен пояс, по които могат да се преброят 28 кули и бастиони, три порти и пет малки портици, с много църкви и работилници (12 – 14 век).
За първи път се споменава като Симеонис (Шимеонис) през 1153 година от андалуско-сицилианския пътешественик Идриси, който го описва като голям град с многолюден пазар.[5] Според Константин Иречек и Георги Джумалиев произходът на името Симеонис е от това на цар Симеон. През 12 – 14 век Шумен е значителен военен, административен и икономически център, измествайки дори старата столица Велики Преслав, развивайки се извън крепостта.
В средновековния град Шумен основната религия е православното християнство, доказателство за което са откритите в очертанията на крепостните стени седем църкви, отсечените, макар и в малък тираж, възпоменателни монети с изображение на кръст, ангел и многобройните единични находки на православни кръстове, както и изображението им по пръстените и други предмети на бита, откривани в гробове и жилища. При разкопки в Хисаря през 1967 г. е разкрит надпис на цар Иван Шишман, упоменаващ името на град Шумен:
В.Антонова, в-к "Шуменска заря", бр.112/26 септември 1967 г.
Градът пада под турска власт след дълга и продължителна обсада през 1388 г.
Според Михаел Бехайм, Филип Калимах и Йозеф фон Хамер отряд на кръстоносна армия на Владислав III Ягело и Янош Хуняди достига Шуменската крепост през октомври 1444 г., като оставя на лагер при Стан главните си сили. За разлика от Мадара и Венчан, Шуменската твърдина не е изоставена от османския си гарнизон и оказва ожесточена съпротива на упоритите тридневни атаки на неприятеля.[6] Защитниците се затварят в цитаделата, при което кръстоносците правят пробив в стените ѝ, поставят вътре слама и я запалват. Според минезингера Бехайм, турците се хвърлят от кулата и загиват.[7]
След средновековието турците използват руините на града за строителството на няколкото бани и джамии, Безистена (1529),[8] Часовниковата кула с чешма (1740)[9] и срещу нея Томбул джамия (1774). През 17 – 18 век Шумен е превърнат в силно укрепен военен град, с голям гарнизон в крепостта, в него се заселват много турци, евреи, татари, арменци. Споменаван е с различни имена като Шумена, Шумна, Шумулар, Сумунум, а през последните векове на владичеството – Шумен. Според Константин Иречек по време на османското завоевание в Шумен има 800 къщи, а през XVII в. те вече наброяват 4000 – 5000[10]
През XIX век Шумен е комуникационен възел с първостепенна важност в Османската империя.[11] През 1820 г. Портър пише, че в Шумен има „предградие, в което живеят християнските му жители“.[12]
По времето на османското владичество (XVIII и особено XIX век) градът се развива като крупен занаятчийски център. На 11 май 1813 г. в града се състои първото в България чествуване на Светите братя Кирил и Методий, както и първото театрално представление. През 1828 година е създадено първото килийно училище за девойки, а през 1856 година първото девическо класно училище и читалище. През 1846 година са основани първите училищни самодейни колективи, през 1850 година е основан първият български симфоничен оркестър. През 1856 г. са основани първите читалища в България – Свищов (януари), Шумен (през пролетта) и Лом.
След Кримската война край Шумен се заселват кримски татари.[13]
Според доклад на американски мисионери, посетили Шумен през 1857 година, градът наброява 40 хиляди жители, от които 75 % са турци, 20 % българи, а останалите са евреи и арменци. Те отбелязват няколкото български училища, в които учат общо към 700 ученици и ученички, както и лошата репутация на епископа грък.[14]
След Освобождението на България първоначално градът запада поради загубата на пазари за занаятите, изселването на много османлии и сравнително евтините и висококачествени западни промишлени стоки, конкуриращи местните, но постепенно се съвзема, превръщайки се в областен и окръжен център. При избухването на Балканската война през 1912 година 35 души от Шумен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15] С усъвършенстването на технологиите постепенно започва да навлиза електричеството. Първоначално то е инсталирано във Военния клуб в града (1919 г.). През месец септември 1927 г. в град Шумен започва да работи първата електрическа централа}}[16]
Веднага след Деветосептемврийския преврат през 1944 година в града се стига до сериозна престрелка при опит на комунистите да завземат един от полицейските участъци.[17]
В периода между 29 януари 1950 – 29 юли 1965 година градът е носил името Коларовград.
През есента на 1951 г. Софийското военно училище се пребазира в гр. Шумен. С Указ на Президиума на Народното събрание № 213 от 29 април 1952 г. е връчено бойното знаме на училището. Освен обучението на артилеристи се откриват нови специалности по „Радиолокация“, училището става висше и подготвя инженерни кадри за зенитно-ракетни и радиотехнически войски. През 1969 г. към Висшето народно военно артилерийско училище (ВНВАУ) „Георги Димитров“ е създадено Средно сержантско военно артилерийско училище (ССВАУ), а през 1972 г. се разкрива нова специалност – „Изчислителна техника и автоматизирани системи за управление на войските (АСУВ)“. Създаденият през 1919 г. Педагогически институт за прогимназиални учители става през 1964 г. Факултет-филиал на Софийския университет. На неговата база през 1971 г. се открива Висш педагогически институт.
В природен парк „Шуменско плато“ през 1981 година се изгражда един от най-големите монументални паметници в България – „Създатели на българската държава“. През 80-те години на 20 век се разгръща мащабно строителство с оглед на предстоящата визита на дипломатическия корпус, но промените в края на 1980-те спират процеса. Построен е най-големият в града хотел-ресторантски комплекс „Шумен“. Започва изграждане на тролейбусна линия, което по-късно отпада.
След 1989 г. в Шумен е изграден мол – модернизиран е Районният универсален магазин (РУМ) и е създаден Сити център. Изградени са отново и реставрирани емблематичните за града ресторанти с хотелска част „Кьошковете“ и „Стъклото“. Построени са редица нови ресторанти и хотели в съвременен стил. След влизането на България в Европейския съюз са асфалтирани основните булеварди, улици и пътища. Ремонтирана и модернизирана е пешеходната зона от центъра през градската градина до жп гара.
Численост на населението според преброяванията през годините:[18]
При първото официално преброяване на населението на Княжество България през 1880 година, Шумен с 22 900 жители е третият по големина град в княжеството след Русе (26 163 жители) и Варна (24 600) и пред новоизбраната столица София (20 501 жители).[19][20]
При преброяването през септември 2021 г. са регистрирани 67 971 жители на Шумен според НСИ.[21] Градът е на десето място в България по брой на населението с 81 210 души по настоящ адрес и 94 493 души по постоянен адрес по данни от ГРАО към 31 декември 2023 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[22]
Мнозинството от населението на град Шумен са християни, като втората по численост религиозна общност са мюсюлманите. В града има административни сгради на архиерейското наместничество и районното мюфтийство.
В голямото си мнозинство от християните са православни. В града има храмове и на други християнски общности, като – методисти, петдесятници, адвентисти.[23]
В града е разположена най-голямата в България и втора на Балканския полуостров джамия – Томбул джамия, построена през 1744 г. Комплексът на джамията се състои от основна сграда (молитвена зала), двор и пристройка, състояща се от дванадесет стаи (пансион към медресето). Включена е в Списъка на 100-те национални туристически обекта с № 95.
На местните избори през 2023 г. за кмет на Шумен е избран проф. инж. Христо Христов, преди това офицер от армията, декан на Техническия факултет в Шуменския университет и областен управител на Шумен (2022 – 2023). Той печели втория тур на изборите на 5 ноември със 71,38 % от гласовете на избирателите. [27]
Общинският съвет на Шумен се състои от 41 общински съветници и заседава минимум веднъж месечно. Председател на Общинския съвет от май 2021 г. е Ася Аспарухова (р. 1981, адвокат, местна коалиция ДБГ) [28]Общинският съвет има 10 постоянни комисии:[29]
Всяка постоянна комисия се състои от председател, заместник и 5 членове. Временните комисии се създават от Общинския съвет за разрешаването на конкретни въпроси. Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[30][31][32][33][34]
Шумен е побратимен със следните градове (по азбучен ред):[35]
В Шумен е добре развита леката промишленост, представена основно от преработващата, текстилната, шивашката и хранително-вкусовата. Измежду по-големите предприятия в града са „КТА Мадара“, „Шуменско пиво“, „Алкомет“,[36] „Фикосота“.[37]
Градът е разположен на важен транспортен кръстопът. През него преминават северната жп линия София-Варна и връзката в посока Шумен-Комунари-Южна България. Общата дължина на жп линиите преминаващи през територията на Общината e 30,16 км, като всички са електрифицирани. Удвоените жп линии са 12,31 км.
На територията на Общината преминават международните пътища № I-2 Русе-Шумен-Варна, № I-4 София-Търговище-Белокопитово и № I-7 Силистра-Шумен-Ямбол. През територията на Община Шумен ще преминат и 23 км от автомагистрала Хемус /София-Варна/.
Дължината на междуселищната пътна мрежа в Общината е 226,090 км. Първокласните пътища са 45,455 км, а второкласните – 16,848 км. Пътищата трети клас са 37,200 км, а четвъртокласната пътна мрежа е с дължина 130,420 км. Асфалтираните пътища представляват 68,4 % или 154,62 км от общата дължина на междуселищната пътна мрежа. На територията на града има 220 км градска пътна мрежа, изцяло покрита с трайни настилки, от която 90 % са асфалтирани и 10 % павирани.
Автобусният парк на дружество „Шумен – Пътнически автотранспорт“ ООД се състои от 125 бр. автобуси – градски и междуселищни от марките Отойол-Ивеко, Темса, Мерцедес, Акия, Фолксваген и Чавдар. Над 65 % от автопарка е обновен с автобуси, предлагащи по-голям комфорт на пътуване и отделящи по-ниски нива на вредни емисии и шум, отговарящи изцяло на европейските стандарти в опазване на околната среда.
Централна автогара – Шумен се намира на бул. „Ришки проход“ № 29, в непосредствена близост до ЖП Гара Шумен.[38]
Лечебни заведения
Към 2023 година в Шумен работят 19 училища – 2 профилирани гимназии, 5 общообразователни гимназии, 5 професионални гимназии, 4 основни училища, 2 начални училища и мюсюлманското средно Духовно училище „Нювваб“.[43]
Най-старото училище в града е Гимназията с преподаване на чужди езици „Никола Йонков Вапцаров“, основана през 1848 година като прогимназия и преобразувана по-късно в педагогическо училище и реална гимназия, като до средата на XX век носи името на Васил Друмев.[44] Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“ води началото си от основаната малко по-късно девическа прогимназия, която от 1891 година е девическа гимназия, а от 1954 година – смесено училище.[45]
Средно училище „Васил Левски“ е открито през 1932 година във възникналия след Първата световна война бежански квартал „Тракийски“.[46] През 1943 година от Мъжката гимназия е отделено днешното Средно училище „Панайот Волов“. Средно училище „Сава Доброплодни“ е основано през 1962 година и през първите си десетилетия е руска езикова гимназия. Средно училище „Трайко Симеонов“ се намира в крайния квартал „Боян Българанов“. Средно училище „Йоан Екзарх Български“ е основано през 2000 година като хуманитарна гимназия и е разположено в стара училищна сграда в централната част на града.[47]
В центъра на града се намират незастроени сгради, като най-високата е била предвидена за поща.
Първите опити за създаване на класически оркестър датират от средата на ХІХ в. През 1848 – 1849 г. група унгарски емигранти се установяват в Шумен. През 1850 г. под ръководството на един от тях, Михай Шафран, те създават свой оркестър. Една година по-късно, със съдействието на заможния търговец Анастас Хаджи Стоянов, Шафран основава нов оркестър, в който участват 12 местни младежи. Ансамбълът съществува до 1860 г., когато Шафран напуска Шумен. Първият модерен симфоничен оркестър в Шумен се създава през есента на 1941 г. под ръководството на Владимир Василев – преподавател по музика в Учителския институт. На 23 ноември 1942 г. в читалище „Добри Войников“ е проведен първия концерт на Шуменския симфоничен оркестър с диригент Владимир Василев. През 1954 г. оркестърът придобива статут на държавен културен институт. Първият концерт на Държавна филхармония – Шумен се дирижира от Васил Стефанов, а солист е Панчо Владигеров.[49] С решение на Министерския съвет от 2010 г. Държавната филхармония в Шумен се преобразува в симфониета [50]. Симфониета – Шумен поддържа богат репертоар от различни стилове и жанрове, осъществила е гастроли в Германия, Австрия, Италия, Испания, Швейцария, Монако, Беларус, Гърция и Република Корея.
В Шумен има и два изключително популярни хорови състава – детския „Бодра песен“ и смесения „Родни звуци“, създаден през 1898 г. Половин век ръководител и главен диригент на двата състава е била проф. Венета Вичева.
Шуменският драматично-куклен театър „Васил Друмев“ се намира на бул. „Славянски“. Той е известен с първото театрално представление в България. Всяка година от 11 до 16 май в театъра се провеждат Друмеви театрални празници – театрален фестивал „Нова Българска Драма“, имащ за цел стимулиране и реализиране на драматургични произведения от български автори.
Второто читалище в България, основано през пролетта на 1856 г. от Сава Доброплодни. Заедно с читалищата в Свищов и Лом, създадени през същата година, то полага началото на българското читалищно дело. Оригиналната сграда на читалището е построена през 1895 – 1898 г. на площ 1692 кв. м и е първото голямо и модерно читалище, построено в България след Освобождението. Открита е на 28 декември 1898 г. с представянето на пиесата „Иванко“ от първия български драматург Васил Друмев, роден в Шумен. Обявена е за паметник на архитектурата от XIX в. Новата сграда до нея е построена през 1964 г. Читалището развива многостранна дейност: библиотека (втората по големина в града), лекционна просвета, различни курсове, любителско художествено творчество, културно-масови прояви, концерти, издаване на книги и брошури. В читалище „Добри Войников-1856“ – Шумен се поставя началото на българския театър с побългарената комедия „Михал Мишкоед“ на 15 август 1856 г., на Художествената галерия, на Дружеството на художниците, на Дружеството на писателите чрез литературен клуб „Маяковски“. Тук се е играла първата оперета в България през 1914 г. и е създадена първата българска детска библиотека. Читалището е дало начало на четири шуменски читалища.[51][52][53]
На Шуменското плато се намира най-големият исторически паметник в България „Създатели на българската държава“ и много паметници на известни исторически личности.
Известен е още като Паметник „1300 години България“ се намира на 6 километра от град Шумен в най-високата част на Дунавската равнина – Шуменското плато. Може да се види в радиус от 30 километра. Има дължина 140 метра, широк е 75 метра. Паметникът е изграден от 8 бетонни блока. На 52-метра е разположен лъв, който тежи 1000 тона. На него контрастират 2000 елемента от по-тъмен гранит. Зад опашката му има и стилизирана пеперуда, която е символ на дълголетие. Посланието е, че както пеперудата преминава през различни метаморфози, така и България претърпява в развитието си възходи и падения.
Мемориалният комплекс представя най-важните моменти от Историята на България от VII до Х век чрез мащабни скулптурни композиции, фрагменти от надписи и мозаечни пана във вътрешността на паметника. Вътрешното пространство е декорирано с 21 скулптури и 540 м2 мозайки. Статуите са на най-известните и заслужили български държавни владетели (ханове и царе) от Аспарух до Симеон I, създателите на славянската азбука Кирил и Методий, техните ученици Климент, Наум и Ангеларий и др. Това е единственият по рода си паметник в Европа, който чрез вътрешните си статуи и монументи пресъздава историята на държавата. Друг интересен факт е, че това е паметникът с най-голямо количество използван бетон в Европа. До него може да се стигне и по 1300 стъпала от град Шумен, които са символ на всяка една година от създаването на българската държава. От там се разкрива панорамна гледка към Шумен и също така започват туристически маршрути по Шуменското плато. Паметникът е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Вход с билети. Нарича се от шуменци за краткост с подразбиране само „Паметника“.[70][71]
Средновековната крепост е разположена на платото, след парка „Кьошковете“, на 3 км западно от центъра на града. В миналото е била разрушена, но през XX в. е частично възстановена. Тя е много добре запазена и е най-значимият исторически и археологически обект на града. Построена е на 4 платформи в ранната и късна античност, а по-късно в Средновековието е била разширена. Сред по-важните находки са: Шуменският надпис на цар Иван Шишман, където се говори за посещението на този владетел в Шумен; плочката с изображение на танцуващ мъж; надписът на „Остро… богоин“ (първият кирилски надпис в България); сграфито-керамика; букел-керамика от троянски тип; коланни апликации; златни литургични съдове; голям брой монети от почти всички периоди. Крепостта е № 94 от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.[72]
По обем и външно оформление тя се разграничава коренно от възприетия начин за изграждане на чешми. Построена е от варовикови дялани камъни. Постройката е пропорционирана и издържана в архитектурно и художествено отношение. Има правоъгълната форма с размери 7,20 на 2,20 м и покрив с керемиди и прилича на малка къщичка. Височината до горния каменен корниз е 3,00 м, а стрехата и е издадена 0,90 м. От трите дупчици, в които някога е имало чучури, не тече вода. Лицевата фасада е богато орнаментирана. Северната страна на чешмата е главната, има пиластри и полуколонки, отделящи три полета, действащи като ниши и завършващи в горния си край с ориенталски арки. Под всяка от тях има по една композиция от три медальона. В средното поле е вградена мраморна плоча с надпис на 7 реда, възхваляващ поръчителя на чешмата султан Абдул Хамид. В него са описани строителят Ечем Хаджи Мехмед и краснописецът на надписа Мехмед Есасд Есади. Построена е със средства, дарени от османския военачалник Еген хаджи Мехмед ага паша.[73]
На 18 км източно от Шумен, в подножието на Ма̀дарското плато, се издига Ма̀дарският конник. Недалече от града, в Шуменска област, са и първите две стари столици на България – Плиска (27 км североизточно) и Преслав (20 км югозападно).
Керамичната икона „Св. Теодор Стратилат“, сребърната чаша на жупан Севин и Златното преславско съкровище по своята художествена изработка и оригинални хрумвания са истински шедьоври на старобългарското изкуство.
В Шумен активно се развиват футбол, волейбол, баскетбол, хандбал, фехтовка, вдигане на тежести и конен спорт.
Футболният клуб на града е ФК Волов (1929), който има едно участие в турнира за купата на УЕФА, четвърто място в А група през 1994 година, както и 2 полуфинала за Купата на България през 1957 и 2006. След сезон 2012/13 е участник в Б група.
Централният стадион на Шумен е „Панайот Волов“ (24 390 места), освен него се използват и така нареченият ученически стадион, а за волейболните и баскетболни срещи – спортна зала „Младост“.
В града традиции има карате „киокушинкай“. Клубът е тридесетгодишен и има много национални състезатели: спортист № 1 и треньор № 1 за 2007 г. – Виталий Маринов – 1 кю; и семпай Даниел Димитров – 1 дан. В Шумен функционира и конна база „Кабиюк“. Спортният клуб по хандбал за деца и юноши на Шумен е печелил 3 поредни години Държавното първенство за мъже.
От 1970 година в района на града се провежда рали „Стари столици“ – автомобилно състезание, кръг от Националния рали-шампионат. Състезанието се организира ежегодно от Съюза на българските автомобилисти клон Шумен и АСК „Стари столици“, Шумен. Рали „Стари столици“ е печелено от видните шуменски състезатели Илия Бонев, Данчо Данчев и Валери Великов. До 2008 година се провеждаше и кръг от шампионата по планинско изкачване на България по автомобилизъм „Валери Великов“.
Многофункционалната спортна зала „Арена Шумен“ е изградена на територията на бивше военно поделение „Пети полк“. „Арена Шумен“ е открита с официална церемония на 21 юли 2018 година. Шуменската зала е един от най-красивите спортни обекти в страната, а доказателство за това е наградата за „Сграда на годината“ за 2018 година. Съоръжението е с капацитет от 1500 седящи места и с възможност за монтиране на допълнителни 1000 зрителски места. Отговаря на всички изисквания на спортните федерации за провеждане на състезания по волейбол, баскетбол, футбол, хандбал и др. На терена е поставена сертифицирана паркетна настилка, доставено е и спортното оборудване. В сградата има още кафене, фитнес зала, сауна и парна баня, шест съблекални, помещения за треньори и съдии, зала за пресконференции, места за журналисти за директно предаване на събития, помещения за допинг-контрол и медицински кабинет. На партера има подходи за инвалиди. Осигурена е и оптична връзка за директни излъчвания на спортни и културни събития. Направен е и паркинг с 300 паркоместа.
„Арена Шумен“ е част от цялостен многофункционален комплекс, който ще бъде реализиран на няколко етапа. Вече е облагороден и районът около залата. Върху площ от 21 декара е изграден и парк с новозасадени 200 дървета и места за отдих. В проекта е предвидено да се построят открити спортни игрища, открит плувен басейн, детски кът и хотел. Изграждат се нов жилищен комплекс и търговски обекти.[102]
С Шумен са свързани имената на национални герои, загинали във войните, националноосвободителното движение, държавни ръководители, както и на бележити исторически личности, в чест на които в града е построен музей, паметник или обществена сграда:
Държавни ръководители и политици
Бележити исторически личности
Заслужили дейци на изкуството
Други личности, свързани с Шумен, са описани в Категория:Почетни граждани на Шумен.
На Шумен е наречена улица в квартал „Банишора“ в София (Карта).