По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 2380 души по настоящ адрес и 2399 души по постоянен адрес.
География
Град Дунавци е разположен във Видинската низина близо до рекаДунав на 8 километра от областния град Видин. В северната му част (кв. Видбол) протича река Войнишка река (или Търнянска река), а в южната му част (кв. Гурково) протича река Видбол.
Недалеч (след с. Синаговци) се намира Божурица – местност с курортен комплекс (туристическа хижа „Божурица“, хотел-ресторант „Божурица“, почивни станции) и язовир „Божурица“.
История
Кръст от бял мек варовит камък из гробището на с. Видбол от 1881 г. Скициран от Иван Енчев – Видю през 1930 г.„Отсичане на главата на Свети Йоан Предтеча“, икона на Петър Новев от „Рождество Богородично“ в Дунавци
Дунавци е обединено населено място, образувано на 12 декември 1955 г. чрез сливането на селата Видбол и Гурково, считани днес за негови съставни квартали. Обединеното село е обявено за селище от градски тип на 11 септември 1964 г., което става град от 4 септември 1974 г.
Село Видбол е административен център на Община Видбол (включвала и с. Гурково) от 28 септември 1949 година. Тя е преименувана на Община Дунавци при създаването (12.12.1955) на обединеното село Дунавци, което става неин административен център. Общината просъществува до 6 октомври 1987 година, когато е присъединена към Община Видин.
Поради близостта му до областния град Видин и разположението му край главни автомобилен и железопътен път, макар и лишен от статута на общински център, градът успява да запази темповете на икономически растеж след 1989 г. Развито е селското стопанство, има фуражен завод, производство на колбаси, изградени са бази на транспортни фирми и спомагателен бизнес.
Край града минава първокласният Републикански път I-1 от София за Видин, който е част от Европейски път E79 и 4-ти паневропейски транспортен коридор. Селището се обслужва от гара Видбол и спирка Синаговци-Гурково на железопътната линия Видин – София, преминават автобусни линии от Видин до други селища, включително София и Бургас.
Култура
В града работят читалище „Светлина“ и библиотека. Провежда се ежегоден панаир на 2 – 5 юни.
Личности
Иван Стоянов Качков – кмет на с. Видбол преди 09.09.1944 г. Работил като писар в Националната библиотека „Кирил и Методий“ в София. Автор на първата Летописна книга на българското образование, съхранявана в Държавния архив.
Асен Тодоров Качков (1933 – 1989) – родолюбив българин и пламенен патриот, представител на стария български род Качкови с почти 170-годишна документирана история. Виден общественик, иновативен машинен конструктор, учител, актьор с десетки роли в театъра. Талантлив музикант, свирил в Градския духов оркестър на Видин и в оркестъра на Дома на учителя. Създател, ръководител и диригент на първия фанфарен оркестър във Видин и втората мажоретна ученическа формация във Видински окръг. Научната му дейност е отбелязана в специализирани издания на Министерството на образованието и ЦИУУРК към БАН. В периода 1968 – 1972 г. конструира и създава първите 3 модела български автомобили, преминали задължителните технически изпитания и получили разрешение за движение по пътната мрежа на страната, но не стигнали до серийно промишлено производство.
Цветана Кирова (1920 – 2004) – общественичка, кметица (1944 – 1954) на с. Гурково
Цветана Марчова Ненова – почетен гражданин на гр. Дунавци
Савина Томова Тошевска-Панкова (1938 – 2002) – лекар-педиатър, учила медицина в Букурещ и София, дългогодишен главен лекар на Дом „Майка и дете“, Видин
Цветан Йоцов Ванков – общественик, допринесъл за културата на града
↑Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 124.
