Девня е град в Североизточна България, административен център на община Девня, област Варна. С население от 8952 души[1] (15 март 2024) градът е на 3-то място в областта след Варна и Провадия.
Намира се в североизточния край на Девненската низина в подножието на южните склонове на Добруджанското плато, недалеч от Черно море. Река Девня в миналото се е вливала в Белославското езеро край града, но заради изградената голяма промишлена зона на града краят на руслото ѝ е отклонен към близката Провадийска река, която след 2 км се влива в езерото. В района извират карстови извори с общ дебит от 3700 литра в секунда. В устията на реките има влажни зони. Заради индустриалната зона околната среда е замърсена.
Местните забележителности са останки от древния римски Марцианопол, включително амфитеатър и Музей на мозайките, както и близката природна забележителност Побитите камъни.
Девня се намира на Добринското плато, в най-източната част от платото, на 22 километра западно от Варна и 18 километра североизточно от Провадия.
Градът е известен с карстовите извори, които дават начало на река Девня. Те са най-големите карстови извори в България с общ дебит от 3700 литра в секунда.[2] В района има общо около 30 извора, обединени в 7 изворни групи. Всички извори са каптирани за водоснабдяване на промишлеността на Девня и Варна.
На 2 километра северно от града, югозападно от кариерата за циментовия завод, е открито скално светилище.
Античното име на Девня е Марцианополис (на латински: Marcianopolis; на гръцки: Μαρκιανούπολις). Той е главният град на римската провинция Долна Мизия (Moesia inferior), основан от император Траян през 106 г. след походите срещу даките. Предполага се, че е нарекъл града в чест на сестра си Марция. От онзи период е известен слабо проучен античен амфитеатър.
При избухването на Балканската война в 1912 г. човек от Девня е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
В близкото минало днешният град Девня е представлявал 3 села – Девня (или Девне – „Божествено великолепно място“), Река Девня и Марково. В края на 1950-те години започват строежите на девненските заводи. През 1969 г. Девня е обявена за град, включващ кварталите „Нанко Недев“ (с. Девня), „Изворите“ (с. Река Девня), „Повеляново“ (с. Марково) и „Химик“ (с жилища за работниците), както и Промишлената зона. Днес никой не живее в кв. „Химик“ и повечето блокове са съборени, а болницата е преместена в кв. Река Девня – сегашното и предишно име на „Изворите“. Квартал „Нанко Недев“ е преименуван на кв. „Девня 1“, а името на Повеляново не е променено.
През социализма се развива мрежата на градския масов транспорт с 3 градски линии (№ 2, 3), както и извънградските линии за Варна № 14, 24, 28. Бившето държавно автомобилно предприятие е приватизирано и обслужва линии 1, 1А, 14, 14А, 28.
С население от 8952 души[1] (15 март 2024) градът е на 3-то място в областта след Варна и Провадия.
Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
По времето на НРБ е изграден Девненският промишлен комплекс – сред образците на индустриално строителство. Предприятията от комплекса произвеждат електроенергия, цимент, захар и химически продукти – сода, химически торове, пластмаси и продукти за други химически производства, като солна киселина, хлор и пр. Към края на 1970-те и началото на 1980-те години те произвеждат близо 20 % от продукцията на химическата промишленост: