Бо̀бов дол е град в Западна България и се намира в Кюстендилска област. Градът е трети по големина в областта след Кюстендил и Дупница и е административен център на община Бобов дол. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 5001 души по настоящ адрес и 5263 души по постоянен адрес.[2]
География
Бобов дол се намира в планински район, в най-източния дял на Конявската планина, в най-северната част на географската местност Разметаница. От три страни е заобиколен от дялове на Конявска планина – на изток и север е разположен Гологлавският рид, а на запад се издига връх Колош. На юг се простира равнината Разметаница, през която се достига до долината на река Струма. Името на града идва от долината с форма на бобово зърно, в която е разположено първоначалното село (сега квартал Христо Ботев). През долината тече малката река Дедевска, която след съединяването си с многобройни потоци от Конявската планина дава началото на река Разметаница (от водосборния басейн на Струма).
Климатът на града е умереноконтинентален. Средните годишни температури са около средните за страната.
Съвременният град се състои от две ясно обособени части – квартал Христо Ботев на запад, наследник на първоначалното село и застроен почти изцяло с къщи, и квартал Миньор на изток, изграден в средата на ХХ век в местността Банковица, като тук преобладаващата архитектура са жилищните блокове.
За първи път името селището се споменава през 1576 г. в османски данъчни документи под името Бободол. Основен поминък: земеделие (тютюн, зърнени култури и др.) и животновъдство.
През 30-те години на XIX век френският геолог Ами Буе посещава района и проучва находищата на каменни въглища. Промишлената разработка на тези находища обаче започва след Освобождението на България от османското владичество. Oт 1891 г. находището се превръща в държавна мина и миньорството става основна професия на мъжкото население. През 1917 г. е построена теснолинейна железопътна линия до Дупница.
През 1822 г. е построена възрожденската църква „Свети Никола“, през 1881 г. е открито училище. През 1903 г. е открито вечерно училище, създава се читалище „Пробуда“. Създава се кредитна кооперация „Спасение“ – 1937 г.
След 1944 г. започва икономически подем. Бобов дол се изгражда като център на въгледобивна промишленост. Изграден е стопански минноенергиен комбинат „Бобов дол“ с рудници: „Бабино“, „Бобов дол“, „Миньор“, „Христо Ботев“ и др. Близо до града е изграден големият енергиен център ТЕЦ Бобов дол, който допринася за превръщането на Бобов дол в нов промишлен град. Има обогатителна фабрика, ремонтна база, кислороден цех. Учредено е ТКЗС (1956 г.), от 1960 г. преобразувано в ДЗС, което от 1978 е в АПК „Разметаница“ с основни отрасли животновъдство и растениевъдство (фуражни култури и овощарство). Битовото обслужване се осъществява от градския Промкомбинат, а общественото хранене – от потребителна кооперация „Наркооп“. Изграден е хлебокомбинат, клон на ДСК и БНБ. Учредени са физкултурно и туристическо дружество. Трите района на Бобов дол са свързани с асфалтирани пътища. Жилищният фонд непрекъснато се обновява, изграждат се модерни блокове. Градът се благоустроява. Главните улици са асфалтирани. В местността „Разметаница“ е издигнат паметник на загиналите в сражението при с. Еремия партизани от отряда „Коста Петров“.
През 70-те и 80-те години на ХХ век градът преживява своя икономически и демографски разцвет – в него идват на работа хора от всички краища на страната. По време на т. нар. Възродителен процес (1984 – 1989) в града са принудително заселени известен брой семейства на български турци от районите на Кърджали и Лудогорието.
Икономиката на града е тясно свързана с подземен и открит добив на кафяви въглища. В района е най-голямата подземна мина за добив на въглища, собственост на „Мини Бобов дол“ ЕАД. За Бобовдолския въглищен басейн първи съобщения прави Ами Буе – френски пътешественик и геолог, преминал и изследвал района на Бобов дол още през времето на Османската империя. Първият добив е през 1891 г. след Освобождението. През 1907 г., по предложение на тогавашния министър на търговията, княз Фердинанд с нарочен указ учредява търговско дружество. Най-много хора са работили в дружеството през 1980-те – 7300 души и са добили над 2 млн. тона въглища за година. Построен е и най-модерният подземен рудник „Бабино“ – напълно механизиран добив на въглища с германска и британска техника, съответно „Кльокнер-Бекорит“ и „Даути“. Понастоящем в мините работят около 3000 души и добиват по 1 млн. т годишно. В последно време въгледобивът е в процес на ликвидиране, въпреки противоречивите геоложки данни. През юли 2006 г. „Мини Бобов дол“ ЕАД са отдадени под наем на фирма „Ораново“, свързана с Красимир Михайлов. На 29 юли 2007 г. са подписани официално приемно-предавателни протоколи между „Ораново“ и Христо Ковачки, с които последният става новият наемател на мините в Бобов дол.
Обществени институции
Град Бобов дол е общински център на Община Бобов дол. Значими институции в града са:
Общинската администрация
Бюро по труда
Службата за социално подпомагане
Районното полицейско управление
Районната служба за противопожарна и аварийна безопасност
Има киносалон в читалище „Миньор“ в кв. Миньор. и в кв. Христо Ботев. На парка в града е построен и Амфитеатър (2013 г.).
Спорт
Футбол
ФК Миньор (Бобов дол) е български футболен клуб от Бобов дол. Играе мачовете си на стадион Николай Кръстев – Шулц.
В Бобов дол организираният футбол датира от 1930-те години. След 1944 г. се осъществяват множество реформи, засягащи спортното движение в страната. През 1946 г. в селището съществува физкултурно дружество „Бобовдолски миньор“. Същата година то преминава на цялостна издръжка към мина „Бобов дол“ и приема името „Миньор“. В края на 1949 г., след поредната промяна, са създадени доброволни спортни организации, които се развиват на ведомствен принцип към съответните отраслови профсъюзи. През 1952 г. е образувана новата ДСО „Миньор“. Тя се отделя от „Торпедо“ и поради спецификата на района става най-популярна в Бобов дол. В 1957 г. е учредено ДФС „Миньор“. През 1985 г. на негова основа се образува едноименният футболен клуб.
