Мездра е град в област Враца, Северозападна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Мездра. Наброява 9255 души към 31 декември 2018.[2]
По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 9263 души по настоящ адрес и 10 970 души по постоянен адрес.[3]ВЪМПИР
Името на града произлиза от турската дума „мездрея“, която в превод означава „запустяло населено място“.
Градът е разположен край река Искър (предимно на нейния ляв бряг) на изхода от Искърския пролом от Стара планина, с което се открива излаз към Предбалкана и Дунавската равнина.
Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946 – 2009):[4][5][6]
Днешното селище Мездра е основано, когато се построява железопътната линия София – Горна Оряховица в края на 19 век, чиито строители са главно пришълци от близките села Моравица, Боденец и Дърманци. Образува се гара Мездра и около нея започват да се заселват хора. Мездра, след построяването на линията Мездра – Видин, става втората по важност гара в Северна България след Горна Оряховица.
Почти половината от населението на Мездра са преселници от град Кичево и околностите му (намиращ се днес в Западна Македония). До 9 септември 1944 г. е съществувало културно-просветно дружество, носещо името на прочутия кичевски войвода Йордан Пиперката.
Обявен е за град с Указ 794 на Президиума на Народното събрание от 24 септември 1949 г., обнародван в ДВ, бр. 224 от 28 септември 1949 г.
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
Читалището е основано на 11 октомври 1925 г.[9]
Учредителен протокол на Читалище „Просвета“ – Мездра
„Днесъ, 11 октомврий 1925 г., гражданите отъ с. Мездра, Врачанска околия, на брой 34 (тридесетъ и четири) души, събрани въ прогимназията подъ председателството на най-стария – Стоянъ Ив. Чорбановъ и при секретаръ Петъръ Горановъ, след разменените мисли решиха да образуватъ въ с. Мездра УЧЕНОЛЮБИВО ДРУЖЕСТВО И ЧИТАЛИЩЕ „ПРОСВЕТА“.
Въ същото време се прие и изработения от временната комисия уставъ.
За Настоятелство се избраха: Ст. Ив. Чорбановъ, Иванъ Кръстевъ, Пешо Митовъ, Андрей Филиповъ, Иванъ Тошевъ, Никола Николовъ и Йорданъ Георгиевъ. За Контролна комисия: Алекси Каменовъ, Георги Динковъ и Никола Алипиевъ.
За Просветителна комисия се избраха: Пешо Митовъ, Никола Николовъ, Йорданъ Христовъ, Никола Алипиевъ и Иванъ Кръстевъ, а за Увеселителна комисия – Велчо Николовъ, Петъръ Горановъ, Никола Леонкевъ, Никола Додовъ и Христо Георгиевъ.
Председателъ: (п) Ст. Ив. Чорбановъ
Секретаръ: (п) Ив. Кръстевъ”[10]
В началото на ХХ век – 1900/1901 г. в Мездра отваря врати първото училище. Значителна сума за строежа на сградата на училището даряват наследниците на Тодор Балабанов. През 1929 година се построява сградата на училището. Първи директор на училището е от 1923 до 1940 г. е Никола Алипиев....
„МБАЛ“ ЕООД, Мездра е със следните разкрити отделения.
На територията на община Мездра работят 18 общопрактикуващи лекари.
Стоматологичната помощ се осъществява от 11 стоматолози.
СБРСЗБ – 6 лекари, 16 сестри.
Морският нос Мездра на остров Сноу в Антарктика е наименуван в чест на града.[11]