Янтра (в античността на латински: Iatrus, Ятрус) е река в Северна България, област Габрово – общини Габрово и Дряново, област Велико Търново – общини Велико Търново, Горна Оряховица и Полски Тръмбеш и област Русе – общини Бяла и Ценово, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 285,5 km[1], която ѝ отрежда 7-о място сред реките на България. Река Янтра е третият по дължина приток на Дунав в България след Искър и Осъм.
Река Янтра извира от северното подножие на връх Атово падало (1495 m) в Шипченска планина на Стара планина, на 1220 m н.в. До град Габрово тече на северозапад в дълбоко всечена и залесена с букови гори долина. Между Габрово и село Янтра пресича в дълбок пролом (Стражански пролом) платото Стражата и се насочва на североизток, като долината ѝ се разширява и по терасите ѝ се появяват обработваеми земи.
След село Ветринци започва средното течение на реката, течението ѝ се насочва на изток, а преди град Велико Търново – на север, където преминава през живописен пролом в чертите на града през Търновските височини. При село Самоводене Янтра излиза от Търновският пролом и навлиза в Дунавската равнина, като оттук до устието ѝ по долината ѝ преминава границата между Средната и Източната Дунавска равнина.
Поради малкия наклон (4,6‰) на течението в Дунавската равнина Янтра прави големи меандри (коефициент на извилистост 3,1 – най-голям за територията на България), особено в района на град Долна Оряховица и селата Върбица и Драганово. След устието на най-големия си приток Росица Янтра се насочва на север, отново обаче с множество меандри и старици (изоставени речни корита). От село Долна Студена течението ѝ става северозападно и между селата Белцов, Джулюница, Новград образува поредния живописен пролом. Влива се отдясно в река Дунав (на 536-и km), на 19 m н.в., на 1,7 km северозападно от село Кривина.
Площта на водосборния басейн на Янтра е 7861,6 km2, което представлява 0,96% от водосборния басейн на Дунав, а границите му са следните:
Водосборният басейн на Янтра е 5-ият по големина в България след тези на Марица, Струма, Искър и Тунджа и обхваща цялата територия на Габровска област, 90% от територията на Великотърновска област, малка част от Ловешка област и Сливенска област, около 40% от Търговишка област и югозападната част на Русенска област.
Водосборната област в Стара планина е залесена главно с широколистни гори. В предпланинския си участък водосборната област на Янтра е добре залесена и затревена. Високостеблените гори отстъпват постепенно мястото си на нискостеблени.
Списък на притоците на река Янтра. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборния ѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:
Янтра е река със значителни сезонни колебания. В Стара планина максималният отток е през месеците март-юли, дължащ се на снеготопенето, а в Дунавската равнина – януари-юли. Минималният отток е в периода от август до октомври. През пролетното пълноводие протича около 70 – 80% от годишния отток, а през лятно-есенното маловодие – 9 – 10%.
Подхранването на Янтра е смесено – дъждовно, снегово и от карстови подземни води. В Стара планина подхранването е предимно от снежни и дъждовни води, а в Предбалкана и от подземни карстови води.
Много често Янтра причинява наводнения, поради което почти по цялото ѝ в Дунавската равнина, левият ѝ нисък бряг е коригиран с водозащитни диги.
По течението на реката са разположени 27 населени места, в т.ч. 5 града и 22 села:
Водите на река Янтра, особено в долното течение, в Дунавската равнина се използват главно за напояване. Нейните леви, горни притоци (река Паничарка със своите притоци) са източник на питейна вода, язовир „Христо Смирненски" за град Габрово и много от селищата в региона. Поречието ѝ се използва и за производство на електроенергия. Тук са изградени ВЕЦ-вете: „Янтра“, „Малуша“ и „Любово“.
По цялото протежение на долината на реката преминават пътища от Държавната пътна мрежа:
По долината на реката в участъка от Велико Търново до Бяла, преминава част трасето на жп линията Русе – Стара Загора – Подкова.
На десния бряг на Янтра преди Габрово се намира етнографският комплекс Етъра, а в чертите на град Велико Търново – живописният пролом на реката в Търновските височини, по бреговете на който (на хълма Царевец) се намира старата столица на България.
В близост до град Бяла се намира Беленският мост построен от Кольо Фичето през 1865 – 1867 г.