PROFILBARU.COM

География на Сърбия
	География на Сърбия
Континент	Европа
Регион	Югоизточна Европа; Балкански п-ов
Площ
• Общо	77 490 km2
Граници	166 km – Унгария; 476 km – Румъния; 341 km – България; 62 km – Северна Македония; 352 km – Косово; 124 km – Черна гора; 302 km – Босна и Херцеговина; 242 km – Хърватия
Най-висока точка	Миджур 2168 m
Най-ниска точка	десен бряг на река Дунав, при устието на Тимок, граница с България 33 m
Най-дълга река	Дунав,; Тиса,; Сава,; Велика Морава,; Западна Морава,; Южна Морава,; Дрина,; Тимок
Климат	умереноконтинентален
	Сърбия в Общомедия

Сърбия е държава, разположена в северната част на Балканския полуостров (в тази статия географията на Сърбия се разглежда отделно от самопровъзгласилата се Република Косово).

Географско положение, граници, големина

Сърбия заема големи райони от северните и централни части на Балканския полуостров. На север граничи с Унгария (166 km), на североизток с Румъния (476 km), на изток с България (341 km), на юг със Северна Македония (62 km) и Косово (352 km), на югозапад с Черна гора (124 km), на запад с Босна и Херцеговина (302 km) и Хърватия (242 km). В тези си граници площта на страната възлиза на 77 490 km², от които 55 960 km² за Сърбия и 21 530 km² за автономната област Войводина. Тя е без излаз на море. Достъпа ѝ до Адриатическо море е свободен през Черна гора, а по река Дунав корабоплаването предвижда свободен достъп до вътрешността на Европа и Черно море.^[1]

Територията на Сърбия се простира между 42°13′ и 46°11′с.ш. и между 18°50′ и 22°45′и.д. Крайните точки на страната са следните:

крайна северна точка – (46°11′24″ с. ш. 19°39′42″ и. д. / 46.19° с. ш. 19.661667° и. д.46.19, 19.661667), на границата с Унгария.
крайна южна точка – (42°13′53″ с. ш. 21°41′57″ и. д. / 42.231389° с. ш. 21.699167° и. д.42.231389, 21.699167), на границата със Северна Македония, пре македонското село Сланище.
крайна западна точка – (45°49′00″ с. ш. 18°50′20″ и. д. / 45.816667° с. ш. 18.838889° и. д.45.816667, 18.838889), на десния бряг на река Дунав, на границата с Хърватия.
крайна източна точка – (44°32′40″ с. ш. 22°45′32″ и. д. / 44.544444° с. ш. 22.758889° и. д.44.544444, 22.758889), на десния бряг на река Дунав, на границата с Румъния.

Релеф

Основна статия: Планини в Сърбия

Северната част на страната е равнинна и се заема от южната периферия на Среднодунавската низина. В нея се издига изолирания „планински масив“ Фрушка гора с максимална височина 539 m. Големи части от Сърбия разположени южно от десните брегове на реките Сава и Дунав се заемат от ниски и средновисоки планини и масиви от т.нар. Сръбска планинска земя на запад и Източносръбските планини на изток, включващи планините Повлен (1346 m), Беляница (1336 m), Златибор (1496 m), Чемерна (1579 m), Копаоник (2017 m), Сува планина (1808 m) и др. До отделянето на самопровъзгласилата се Република Косово най-високата точка на страната се издигала в Шар планина, на границата със Северна Македония (2748 m). Сега най-високата точка се явява връх Миджур (2168 m), в Стара планина, на границата с България.^[1]

Климат

Климатът на страната е умереноконтинентален. Средната януарска температура в равнинните части е от 0 до -1°С, а средната юлска – от 18 до 23°С. Годишната сума на валежите варира от 500 – 800 mm в Среднодунавската низина до 1500 mm във високите части.^[1]

Води

Основна статия: Списък на реките в Сърбия

98% от територията на Сърбия принадлежи към Черноморския водосборен басейн. През северната част на страната преминава голям участък от течението на река Дунав. Нейните основни притоци са Тиса, Сава с десните си притоци Дрина и Колубара, Морава със сътавящите я реки Западна и Южна Морава, Тимок. В крайния югоизточен ъгъл на страната протичат реките Пчиня (ляв приток на Вардар) и Драговищица (десен приток на Струма), които принадлежат към Беломорския водосборен басейн. Покрай големите реки Дунав, Драва, Тиса и Сава има множество крайречни езера. Най-голямото езеро в страната е Власинското езеро, разположено в близост до българската граница.^[1]

Растителност, полезни изкопаеми

Северната част на Сърбия е земеделски усвоена и се явява главния селскостопански район на страната. Големи участъци в междупланинските долини и котловини са заети от овощни и зеленчукови градини. Горите, предимно букови заемат около 30% от територията ѝ и са разпространени основно в планините. По долината на река Морава се разработват находища на черни и кафяви въглища, находища на медна руда има в Източноспъбските планини (градовете Бор и Майданпек), а на нефт и газ – във Войводина.^[1]