Казахстан, официално Република Казахстан (на казахски: Қазақстан Республикасы) е суверенна държава в централната част на Евразия. Площ 2 724 902 km² (4-то място по големина в Азия и 9-о място в света). Население на 1 януари 2019 г. 18 411 699 души.[1] Столица град Астана (стари имена Акмолинск, Целиноград, Акмола, Нур Султан).
Казахстан заема части от Средна и Северозападна Азия, а западната част на страната е разположена в Източна Европа. На северозапад и север граничи с Русия (дължина на границата 7548 km), на изток – с Китай (1783 km), на юг – Киргизстан (1242 km) и Узбекистан (2351 km) и на югозапад – с Туркменистан (426 km). Обща бобена дължина на сухоземните граници 13 393 km. На запад се мие от водите на Каспийско море (дължина на бреговата линия 2320 km), а на югозапад – на Аралско море (792 km). Дължина от запад на изток 2963 km, ширина от север на юг 1652 km.[2][3]
Територията на Казахстан се простира между 40°34′ и 55°27′ с.ш. и между 46°30′ и 87°19′ и.д. Крайните точки на страната са следните:
На запад в пределите на Казахстан влиза голяма част от Прикаспийската синеклиза на Източноевропейскана платформа, в която мощността на фанерозойския слой достига 16 – 18 km. В средната част от разреза на синеклизата заляга мощна (4 – 6 и повече km) соленоносна серия от горния и, възможно, от средния палеозой, включваща залежи на каменни и салиеви соли, а също и барити. Солта образува голямо ядро, състоящо се от над 350 солени купола. Със соленокуполните структури са свързани експлоатираните нефтени и нефтогазови находища, които са привързани към пермски-триаските, юрските, кредните и пелеогенните наслаги. Долнокредните наслаги съдържат находища на фосфорити. В пределите на платото Устюрт залягат мощни (на места нефтогазоносни) утаечни слоеве от мезозоя и кайнозоя, покриващи издигнатите и пропадналите райони и изградени от палеозойски скали. Последните на голяма дълбочина подстилат древния фундамент, преработен от палеозойските движения.[2]
Планината Мугоджари е изградена от докамбрийски и палеозойски сложно построени нагънати метаморфозирани магматични и утаечни слоеве, пронизани от интрузивни гранитоиди, основни скали и хипербазити. В зеленокаменния силурски слой тук са открити находища на медни руди. На изток и юг от Мугоджари палеозойският фундамент се разпростира по цялата територия на Казахстан. В Тургайската падина той заляга на дълбочина от няколко десетки до 1000 m. Към фундамента на Тургайската падина са привързани находищата на магнетитови руди (Соколовско, Сарбайско, Качарско и др.). Лежащите върху палеозойския фундамент почти хоризонтално кредни, палеогенови и неогенови наслаги включват находища на кафяви железни руди (Аятско и Лисаковско), кафяви въглища (Убагански басейн), боксити (Амангелдински находища).[2]
Фундаментът на Чуйската падина се намира на дълбочина 500 – 2000 m и е препокрит с наслаги от средния и горния палеозой (с големи залежи на медни пясъчници при Жезказган и мощна соленоносна серия), а също и с континентални скали от мезокайнозоя. В северната част на пустинята Къзълкум и Приаралието фундаментът е препокрит с палеозойски и мезозойски слоеве с мощност 1000 – 4000 m. В пределите на полуостров Мангишлак долните хоризонти на фундамента са с пермска и триаска възраст, с мощност над 10 km и образуват система от смачкани нагънати пластове със западно-северозападно направление. Към мезозойските скали са привързани големите находища на нефт и природен газ (Жетъбай, Узен и др.), а с мезозойските наслаги – находищата на кафяви въглища.[2]
Силно нагънатите и деформирани палеозойски пластове излизат на повърхността в планините Алтай, Тарбагатай, Джунгарски Алатау, северните хребети на Тяншан, Каратау и в Централен Казахстан. Разнообразните по състав комплексни скали достигат мощност до няколко десетки km. Най-древните скали са метаморфозирани и са превърнати в гнайси и шисти. Горните части на комплекса са изградени от слабо изменени скални породи.
Сред допалеозойските и палеозойските образувания по време на проявлението на главните тектонски движения се обособяват комплекси, обхванати от каледонската и херцинската нагъвателни епохи. Каледонидите образуват обширния древен масив обхващащ целия северозапад и запад на Централен Казахстан, а също Северен Тяншан. Херцинидите изграждат планината Мугоджари, фундаментът на западните части на Тургайската падина, южните части на Къзълкум, Прибалхашието, Джунгарски Алатау, Тарбагатай, Алтай и Чингизтау. В редица места (Мугоджари, Прибалхашие, Северн Тяншан, Руден Алтай, Калбински хребет) са разпространени вулканични наслаги и гранити с къснопалеозойска възраст, а на места и пояси от хипербазити. Палеозойските и по-древните скали образуват нагънати дъги, разтегнати в югозападно направление. В Мугоджари и на запад в Централен Казахстан те имат меридионално простиране, а в Тяншат, Джунгарски Алатау, в изтачните части на Централен Казахстан и в Алтай – широчинно и северозападно направление. В много планински области на Казахстан енергично се проявяват нови тектонски движения и свързаните с тях сеизмични явления.[2]
Полезни изкопаеми
С нагънатия палеозойски фундамент на Казахстан са привързани много големи находища на рудни и нерудни полезни изкопаеми, сред които се открояват находищата на медни и полиметални руди в Руден Алтай, Централен Казахстан, Джутгарски Алатау, Каратау. С палеозойските гранитоиди са свързани находищата на редки метали в Калбинския хребет и Централен Казахстан. Златните находища са концентрирани в Северен и Източен Казахстан. Значителни количества злато се съдържа в полиметалните находища в Руден Алтай, Чингизтау, Майкаин. Желязно-манганови и железни руди са открити в Атасуйския желязно-манганов и Карсапкайския железнорудни басейни. Падините на палеозойския фундамент са заети от Карагандинския и Екибастузкия каменовъглен и Майкубенския кафявовъглени басейни. Във вулканогенните скали и ултрабазитите на нагънатия Мугоджарски комплекс са разпространени находища на хромови руди (Донско находище), никел, кобалт, мед, злато, азбест и др. Камбрийските въглено-силициеви шисти включват дебели пластове от фосфорити и ванадий (Каратауско находище). По запаси и разнообразие на полезните изкопаеми Казахстан заема едно от челните места в света – хром, мед, олово, цинк, сребро, волфрам, фосфорити, барит, молибден, кадмий, бисмут, асбест, пирофилит и др.[2]
Природа
Територията на Казахстан се простира от долното течение на река Волга на запад до планината Алтай на изток на протежение от 2963 km и от Западносибирската равнина на север до планините на Тяншан на юг на протежение от 1652 km. Най-характерната черта на Казахстан е неговото разположение в центъра на континента Евразия и липсата на излаз на открит морски басейн за толкова голяма по територия страна. В крайния югоизточен ъгъл на страната се извисява масивът Хан Тенгри с едноименния връх Хан Тенгри 7010 m (42°12′39″ с. ш.80°10′30″ и. д. / 42.210833° с. ш.80.175° и. д.42.210833, 80.175), най-високата точка на страната. Там се среща рядкия вид наречен (Майка ти е мъж).
Релеф
Релефът на Казахстан е твърде разнообразен. тук има високи, покрити с ледници планини, хълмисти средновисоки планини и платообразни възвишения, обширни равнини и низини. Северозападната част на страната се заема от южните разклонения на възвишението Общ Сърт и Предуралското плато (височина до 354 m). На юг от тях лежи обширната и плоска Прикаспийска низина, височината на която се колебае от нивото на Каспийско море (-28 m) до 50 m на океанското равнище. В югозападната част е разположен полуостров Мангишлак, като неговата северна част представлява солончакова низина, централната част е заета от възвишението Каратау (височина до 556 m), а на юг лежат дълбоки безотточни падини, дъната на които са под морското равнище: Карагие (-132 m), Карънжарък (-70 m), Каунди (-54 m). На изток от Мангишлак е пустинното плато Устюрт (височина до 340 m), окунтурено от стръмни обриви, т.нар. чинкове. Северните му понижени части са заети от солончаци и пустини (Сам, Асмантай-Матай, Каратулей). На североизток Прикаспийската низина е ограничена от южните разклонения на Урал и планината Мугоджари (височина до 657 m). На североизток от Мугоджари е разположено Тургайското плато (височина 200 – 400 m), което на юг преминава в Туранската низина, заето от пустините Къзълкум (височина от 53 до 332 m) и др. На север от Аралско море се намират други големи пясъчни масиви Големи и Малки Барсуки и Приаралски Каракум.[2]
На север Западносибирската равнина навлиза в пределите на страната със своята южна периферия. Централната част се заема от обширната Казахска хълмиста земя (Саръарка), представляваща остатък от древна разрушена планинска система, като в нейните предели са разположени отделни ниски планински масиви Къзълрай (1656 m), Каркаралински планини (1366 m), Улутау (1133 m) и др. На юг Казахската хълмиста земя преминава в една от най-безводните пустини – Бетпак Дала (височина 250 – 550 m). На юг от нея големи пространства са заети от пясъчните масиви на пустинята Мойънкум (височина до 66 m). На изток от Бетпак Дала е разположена обширната област на Седморечието (височина до 700 m). По-голямата част от него се заема от Балхашката котловина с пясъците на пустинята Саръ-Ишикотрау, която на югозапад се съединява с Илийската падина, а на изток – със Сасъккол-Алаколската падина.[2]
Отдалечеността на страната от океаните, обширността на територията ѝ и особеностите на орографията обуславят рязката континенталност и зоналност на климата. Благодарение на южното си положение и незначителната облачност слънчевата радиация над страната е значителна. Продължителността на слънчевото греене съставлява от 2000 часа годишно на север до 3000 часа на юг. Сумарната радиация се увеличава от север на юг от 100 kkal/cm² до 140 kkal/cm². На север зимата е студена и продължителна, в централните части умерено студена, на юг предимно умерено мека и краткотрайна, а в крайния юг – мека. Средната януарска температура се повишава от -18 °C на север до -3 °C в крайните южни равнинни райони. През зимата, вследствие проникването от север и северозапад на студени континентални и арктични въздушни маси, в северните и централните части на Казахстан се наблюдават студове до -45 °C на север, а на юг понякога до -35 °C. В равнините лятото е продължително и сухо. На север то е топло, в централните части много топло, а на юг – горещо. Средната юлска температура нараства от 19 °C на север до 28 – 30 °C на юг. В планините лятото е кратко, умерено, а зимата е сравнително топла. Валежите почти повсеместно са малко. Средната годишна сума на валежите в лесостепните райони е 300 – 400 mm, в степите тяхното количество се понижава до 250 mm, в Казахската хълмиста земя нараства до 300 – 400 mm, а в полупустинните и пустинните райони се снижава до 200 – 100 mm. особено ниско е количеството на валежите (под 100 mm годишно) в Прибалхашието, на югозапад в пустинята Приаралски Каракум и в южните части на платото Устюрт. В предпланинските и планинските райони годишната сума на валежите нараства от 400 до 1600 mm. На север и в централните части на страната максимумът на валежите е през летните месеци, а на юг – през ранната пролет. Почти за цялата територия на Казахстан са характерни силните ветрове. През зимата на север преобладават югозападните ветрове, на юг – североизточните, а през лятото навсякъде господстват северните ветрове. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 190 – 200 денонощия на север до 230 – 290 денонощия на юг.[2]
Води
Разнообразието на релефа и климата обуславят неравномерното разпределение на повърхностните води. Те са много малко в пустините и значително повече на север и в планинските райони.
В Казахстан протичат около 85 хил. реки, като 90% от тях са малки реки и временни потоци с дължина под 10 km и само 228 реки имат дължина над 100 km. Източните и южните добре овлажнени високопланински райони, от които се стичат най-големите реки, се характеризират с гъста речна мрежа (0,2 – 0,4 km/km². В северните части на страната този показател е 0,03 – 0,05 km/km², а в пустините още по-малък. Голяма част от реките на страната принадлежат към вътрешните затворени водосборни басейни на Каспийско и Аралско море, езерата Балхаш, Тенгиз, Шалкартениз, Карасор и др. и само реките Иртиш, Ишим и Тобол се отнасят към басейна на река Об. Най-големите реки от басейна на Каспийско море са Урал и Емба, Аралско море – Сърдаря. В езерото Балхаш от юг се вливат реките Или, Каратал, Аксу, Лепсъ, а от север – Аягуз, Баканас и Токрау. Езерото Тенгиз освен малките временни реки, приема водите на една от най-големите казахстански реки – Нура. Водосборните басейни на по-малките реки: Иргиз, Тургай, Саръсу, Чу и др. образуват самостоятелни и затворени водосборни басейни. Преобладават равнинните реки със снежно подхранване и ясно изразено пролетно пълноводие. Много от тях през лятото пресъхват напълно или се разпадат на отделни водни участъци. На юг и изток много от планинските реки са с преобладаващо ледниково и снежно подхранване, пълноводието им е през късната пролет и през лятото и играят важно значение за селското стопанство. От тях ежегодно може да се добие над 160 млрд. квт.ч. електроенергия. Общият повърхностен отток в пределите на Казахстан е 112 km³ годишно. На юг водите на реките масово се използват за напояване, като на много от тях са изградени отклоняващи се магистрални напоителни канали. От река Иртиш се отклонява каналът Иртиш-Караганда, построен за снабдяване с вода на промишлените предприятия в центъра на страната. За регулиране на годишния отток на река Сърдаря и използването на водите ѝ за напояване са съоръжени Къзълординското, Шардаринското и Казалинското водохранилища, на иртиш – Бухтарминското водохранилище, на Или – Капчагайското водохранилище, на Тобол – Каратомарското водохранилище, на Ишим – Сергеевското водохранилище и др. Реките Иртиш, Или, Урал и Сърдаря (от устието до град Казалинск) са плавателни.[2]
Езера, подземни води
В Казахстан има над 48 хил. езера с обща площ 45 хил.km², като 94% от тях имат площ под 1 km², като това са основно крайречни и делтови езера. Езерата с площ над 100 km² са 21. Сред тях са Балхаш, Зайсан (влязло в състава на Бухтарминското водохранилище), Алакол, Тенгиз, Силетитениз, Сасъккол, Кушмурун, Маркакол, Улкен-Карой и др. В пределите на Казахстан влизат северните и североизточните части на Каспийско море и остатъците от северните части на Аралско море. В страната има над 4 хил. малки язовира и няколко големи водохранилища. Болшинството от езерата са безотточни. тяхното ниво рязко се колебае през сезоните, а очертанията и размерите им периодично се променят. През лятото много от тях пресъхват или се превръщат в соли или солончаци. Най-много са езерата в северната част на страната, където има множество изолирани и затворени понижения. В степната зона, в планините и по долините на големите реки преобладават сладководните езера, а в полупустинните и пустинните райони – солените. В много от тях се добиват разнообразни соли, а в над 30 езера има лечебна кал и тиня.[2]
В много райони на Казахстан има големи запаси от пресни и слабосолени подземни води, които частично се използват в промишлеността и селскостопанските предприятия. Подземните води на страната се оценяват на около 7 хил.km³. Има и множество минерални източници.
Ледници
Общото число на ледниците превишава 2700, а тяхната площ е около 2000 km², а цялата маса на леда и фирна на около 60 млрд.m³. Долинните ледници съставляват около 1/5 от всичките ледници, но на тях се отрежда над 1/2 от общата площ. Основните райони заети от ледници са Джунгарски Алатау, хребетите на Тяншан и Барелският ледников възел в Алтай.[2]
Почви
Почвената покривка на Казахстан се характеризира със своята ясно изразена широчинна и височинна зоналност. На север до 52° с.ш. преминава тясна ивица от черноземни почви, като тя се дели на излужени черноземи, заемащи малка част от лесостепната зона в Североказахстанска област, обикновени черноземи на умерено засушливите степи (4,6% от почвите в страната) и южни черноземи в засушливите степи (4,9%). На юг от черноземите между 52 и 48° с.ш. са разположени канелените почви, които се делят на тъмно канелени в умерено сухите степи (10,5%), типични канелени в сухите степи (9,6%) и светло канелените почви в полупустините (14,2%). Териториите заети от черноземните и тъмно канелените почви са почти на 100% селскостопански усвоени. Южно от 48° с.ш. са разпространени кафявите и сивокафявите пустинни почви, редуващи се с масиви от пустинни пясъчни и такировидни почви. Тук се открояват кафявите почви от северната пустинна подзона (21,6%) и сивокафявите, привързани към средната и южната пустинна подзона (22%). Последните в планините на Западен и Северен Тяншан се сменят със сиви и светло канелени почви на предпланинските равнини и подножия. Нагоре в планините на Западен Тяншан е разположен поясът на планинските кестеняви почви, а в планините на Северен Тяншан, Саур, Тарбагатай и Западен Алтай – с пояс от планински тъмно канелени, канелени и планински черноземни почви. Над този пояс в Северен Тяншан следва поясът планинските излужени черноземи, планински сиви горски и планински тъмноцветни горски почви, а в Западен Алтай нагоре следват планинско-ливадни черноземновидни и сиви горски почви. Още по-нагоре във всички планински райони е разположен поясът на планинско-ливадните субалпийски и алпийски почви. Планинските почви заемат 12,6% от територията на Казахстан.[2]
Растителност
Растителността на Казахстан се отличава със своето богато разнообразие. Равнините на страната по характера на растителността си се делят на 3 основни зони: степна, полупустинна и пустинна. В степната зона (северната част на Казахстан) преобладава разнообразна тревиста растителност (коило, степна тимотейка, власатка, тънконог, овсец, пелин, а по долините на реките – пирен). В крайния север на степната зона има отделни островни брезови горички (с примеси от осика) и храсталаци. По пясъците около реките Иртиш и Тобол и по гранитните масиви на Казахската хълмиста земя са се съхранили малки участъци от борови гори. За сухите степи е характерна власато-коилова растителност. В полупустинната зона господства пелиново-тревистата растителност (бял и черен пелин, тирсик, власатка). Най-големи площи заема зоната на пустините (пясъчни, глинести и чакълести). Растителната покривка в глинестите и чакълестите пустини е представена от сухоустойчиви храсти, полухрасти и храсталаци, разнообразени от солянка и пелин в съчетание с няколко вида треви (прутняк, сарсазан, биюргун, боялич, лобода, солерос, бял и черен пелин, астрагал, жантак, терескен, тамарикс и др.). В пясъчните пустини са разпространени пясъчен пелин, джузгун, пясъчна акация, бял саксаул и др. По долините на големите реки в пустинната зона се срещат галерийни гори (средноазиатска маслина, топола туранга, ива, тамарикс, чингил), а покрай езерата и реките – тръстика. Пустинната растителност служи за зимни и отчасти целогодишни пасища. За предпланинските равнини и планинските подножия много характерни са ефемерите и ефемероидите (остирца, луковична метличина, пъстър мак, лале и др.). Предпланинските подножия са покрити със степна растителност. Нагоре се срещат храсти (кучешка роза, орлов нокът, барбарис), редки гори от осика и бреза, а в Заилийски Алатау, освен тях, дива ябълка, средноазиатски портокал, глог. За средния горски пояс типични са иглолистните гори. В Алтай те имат сибирски облик и се състоят от сибирска лиственица, смърч, бор, ела и кедър с гъст храстов подлес. В Джунгарски Алатау са разпространени тяншански смърч, който на места е примесен със сибирска ела. На юг в Тяншан елата изчезва и остава само тяншанският смърч. Над горския пояс се намират субалпийски и алпийски пасища, съставени от косовидна кобрезия, острица, манжетка, метличина и други тревни формации, явяващи се прекрасни летни пасища. В по-високите части на тяншанските хребети се среща туркестанска хвойна. Горите заемат около 10 млн.ха (3% от територията на Казахстан), като основните горски масиви са съсредоточени в Алтай, Джунгарски Алатау и в източните части на Тяншан.[2]
Животински свят
В съвременната фауна на Казахстан има 155 вида бозайници, 480 вида птици, 49 вида влечуги, 11 вида земноводни, около 150 вида риби и множество безгръбначни. От бозайниците най-разпространени са гризачите: в степите – лалугер, хамстер, в пустините – пясъчник, в Северен Казахстан край водоемите – воден плъх, повсеместно различни видове мишки, мармот, заек. От копитните в пустините и полупустините обитават антилопи сайга и джейран, в планините на Алтай и Тяншан – марал, дива свиня, планински козел, планински овен архар, в равнините и останалите планини – глиган и сърна. От хищниците по цялата територия на страната се срещат вълк, лисица, язовец, невестулка, светъл пор. В горите на Алтай и Тяншан обитават кафява мечка, снежен барс, рис, росомаха, белка. Птичият свят е представен от сива гъска, множество други водоплаващи птици (сива и бяла чапла, корморан, пеликан, жерав), а по бреговете на езерото Тенгиз – фламинго. В равнините има много костенурки, гущери и змии.[2]
Природни райони
В пределите на равнинните части на Казахстан (включително Казахската хълмиста земя и островните възвишения), заемащи около 90% от територята на страната, отчетливо се проявява широчинната природна зоналност – от лесостепната зона на север до пустинната на юг. Източноевропейската равнина на територията на Казахстан включва заволжката съртова възвишеност, източната част на Прикаспийската низина и Предуралското плато. Планината Урал – Южноуралските планини, Мугоджари и Зауралското плато. Западносибирската равнина – южната лесостепна и степна зона. Туранската низина – пустинните райони на Мангишлак, Устюрт, Тургайското плато, Приаралието, Къзълкум, Бетпак Дала, Мойънкум, Балхаш-Алаколската котловина. В централната част на Казахстан е разположена Казахската хълмиста земя. Югоизточните и източните части на страната са заети от планини и междупланински котловини на Западен и Южен Алтай, Саур, Тарбагатай, Джунгарски Алатау, Северн и западен Тяншан и техните разклонения, в пределите на които във височина господстват различни видове ландшафти от южносибирските на север до степните и пустинните на юг.[2]
لمعانٍ أخرى، طالع كريس كيلي (توضيح). هذه المقالة يتيمة إذ تصل إليها مقالات أخرى قليلة جدًا. فضلًا، ساعد بإضافة وصلة إليها في مقالات متعلقة بها. (مارس 2019) كريس كيلي (بالإنجليزية: Chris Kelly) معلومات شخصية الميلاد 3 يونيو 1978 (45 سنة) ولفرهامبتن مواطنة المملكة المتحدة...
Lenin, Trotsky và Voroshilov (sau Lenin) với đại biểu tham dự Đại hội Đại hội Đảng lần thứ 10 Đảng Cộng sản Nga (Bolsheviks) đã được tổ chức trong ngày 08 - 16/3/1921 tại Moskva. Trong thời gian diễn ra Đại hội, Cuộc nổi dậy Kronstadt bắt đầu nổ ra. Đại hội có sự tham gia của 694 đại biểu chính thức và 296 đại biểu dự khuyết. Chương trình nghị sự bao gồm: Báo cáo của Ban Chấp hành ...
Association football club in Horwich, England Football club Bolton WanderersFull nameBolton Wanderers Football ClubNickname(s) The Trotters The Wanderers The Whites Founded1874; 149 years ago (1874) as Christ Church F.C.GroundToughsheet Community StadiumCapacity28,723[1]OwnerFootball Ventures (Whites) Ltd (92%)[2][3]British Business Bank (8%)[4]ChairmanSharon BrittanManagerIan EvattLeagueEFL League One2022–23EFL League One, 5th of ...
Опис файлу Опис Офіційний постер фільму Тиша 2016 року. Джерело https://www.imdb.com/title/tt5022702/mediaviewer/rm3325958400/?ref_=tt_ov_i Час створення 2016 Автор зображення Blumhouse Productions Intrepid Pictures Ліцензія див. нижче Обґрунтування добропорядного використання для статті «Тиша (фільм 2016)» [?] Мета викори
Season of television series Season of television series The Amazing Race en Discovery Channel 2The Amazing Race en Discovery Channel logoPresented byHarris WhitbeckNo. of teams11WinnerMauricio & Carlos CoarasaNo. of legs12Distance traveled17,700 km (11,000 mi) No. of episodes13ReleaseOriginal networkDiscovery Latin AmericaOriginal release26 September (2010-09-26) –19 December 2010 (2010-12-19)Additional informationFilming dates19 May –18 June 2010Season c...
BaturetnoKalurahanPeta lokasi Desa BaturetnoNegara IndonesiaProvinsiDaerah Istimewa YogyakartaKabupatenBantulKecamatanBanguntapanKode pos55798Kode Kemendagri34.02.12.2001 Luas3,94 km² Baturetno (Jawa: Baturetna) adalah kalurahan di kapanewon Banguntapan, Bantul, Daerah Istimewa Yogyakarta, Indonesia.[1][2] Kalurahan Baturetno menjadi pusat Kapanewon Banguntapan karena Kantor Kapanewon Banguntapan terletak di wilayah ini. Letak kalurahan ini sangat strategis karena di...
Coventry CityBerkas:Coventry City FC logo.svgNama lengkapCoventry City Football ClubJulukanThe Sky BluesBerdiri13 Agustus 1883(sebagai Singers F.C.)[1]StadionRicoh Arena, Coventry(Kapasitas: 32,609[2])PemilikOtium Entertainment GroupManajerSteven PressleyLigaLiga Satu Inggris2013–14ke-18, Liga Satu Inggris Kostum kandang Kostum tandang Musim ini Coventry City Football Club adalah sebuah klub sepak bola Inggris yang didirikan pada tahun 1883. Bermarkas di Coventry, West Midla...
American basketball player For other people with similar names, see Timothy Allen (disambiguation). Timmy AllenAllen with Utah 2020No. 4 – Memphis HustlePositionSmall forwardLeagueNBA G LeaguePersonal informationBorn (2000-01-09) January 9, 2000 (age 23)Mesa, Arizona, U.S.Listed height6 ft 6 in (1.98 m)Listed weight210 lb (95 kg)Career informationHigh school Desert Ridge(Mesa, Arizona) Red Mountain(Mesa, Arizona) College Utah (2018–2021) Texas (2021...
This article is in list format but may read better as prose. You can help by converting this article, if appropriate. Editing help is available. (November 2017) Ryan T. FoxPersonal informationBorn (1986-10-07) October 7, 1986 (age 37)Edgerton, Wisconsin, United StatesHeight6 ft 3 in (1.91 m)Weight160 lb (73 kg) Medal record Representing United States Men's Rowing 2009 Poland Eights Ryan T. Fox (born October 7, 1986) is an American rowing athlete with the United ...
Daftar Obat Esensial Organisasi Kesehatan Dunia diterbitkan oleh Organisasi Kesehatan Dunia (WHO). Daftar ini pertama kali diterbitkan pada tahun 1977, yang terdapat 204 obat-obatan.[1] WHO memperbarui daftar ini setiap dua tahun. Kemudian WHO menerbitkan Daftar Obat Esensial Organisasi Kesehatan Dunia untuk Anak-Anak secara terpisah. Per tahun 2016, setidaknya 156 negara telah membuat daftar obat esensial nasional yang didasarkan pada Daftar Obat Esensial Organisasi Kesehatan Dunia.&...
Icelandic fairy tale The Witch comes on board, from The Witch in the Stone Boat.—Illustraton by H. J. Ford,The Yellow Fairy Book (1894) The Witch in the Stone Boat (Icelandic: Skessan á steinnökkvanum 'the giantess in the stone boat') is an Icelandic folktale, originally collected by Jón Árnason (1864), translated into English in Andrew Lang's fairy tale collection The Yellow Fairy Book (1894). The antagonist is a giantess (skessa; elsewhere called troll-woman, and revealed to be th...
Chemical compound Chlorosarin Names Preferred IUPAC name Propan-2-yl methylphosphonochloridate Other names O-Isopropyl methylphosphonochloridateIsopropyl methylphosphonic chloride Identifiers CAS Number 1445-76-7 Y 3D model (JSmol) Interactive image ChemSpider 92259 N PubChem CID 102124 UNII 0DNX22ZOWK Y CompTox Dashboard (EPA) DTXSID40862669 InChI InChI=1S/C4H10ClO2P/c1-4(2)7-8(3,5)6/h4H,1-3H3 NKey: RHAHLPAWJVKXAZ-UHFFFAOYSA-N NInChI=1/C4H10ClO2P/c1-4(2)7-8(3,5)...
Ligne deMézy à Romilly-sur-Seine L'embranchement de la ligne de Paris à Strasbourg vers Romilly à Mézy. Pays France Villes desservies Esternay, Romilly-sur-Seine Historique Mise en service 1884 Fermeture 1939 – 1969 (fermeture partielle) Concessionnaires Est (1875 – 1937)SNCF (1938 – 1997)RFF (1997 – 2014)SNCF (à partir de 2015) Caractéristiques techniques Numéro officiel 004 000 Longueur 78,665 km Vitesse maximale commerc...
Largest objects of the Solar System Solar System Objects by orbit by size by discovery date models Lists Gravitationally rounded(equilibrium) objects Possible dwarf planets Moons (natural satellites) Planetary-mass moons Minor planets Comets Asteroids Planets Mercury Venus Earth Mars Jupiter Saturn Uranus Neptune Solar System portal Star portalvte This article includes a list of the most massive known objects of the Solar System and partial lists of smaller objects by obser...
Collegiate soccer venue in Phoenix, Arizona Grand Canyon University StadiumGCU StadiumLocation3300 W Camelback Road Phoenix, AZ 85017Coordinates33°30′43″N 112°07′52″W / 33.51194°N 112.13111°W / 33.51194; -112.13111OwnerGrand Canyon UniversityOperatorGrand Canyon UniversityCapacitySoccer: 6,000SurfaceNatural GrassConstructionBroke groundMay 2015OpenedAugust 19, 2016TenantsGrand Canyon Antelopes soccer (2016–present) The Grand Canyon University Stadium is a...
American chemist (1895–1957) Morris S. KharaschBorn(1895-08-24)August 24, 1895Russian Empire (Ukraine)DiedOctober 9, 1957(1957-10-09) (aged 62)Scientific careerNotable studentsHerbert C. BrownFrank R. Mayo Morris Selig Kharasch (August 24, 1895 – October 9, 1957) was a pioneering organic chemist best known for his work with free radical additions and polymerizations. He defined the peroxide effect, explaining how an anti-Markovnikov orientation could be achieved via free radical addi...
Lambang Peta Data dasar Bundesland: Bayern Regierungsbezirk: Schwaben Ibu kota: Lindau (Bodensee) Wilayah: 323,37 km² Penduduk: 78.643 (31 Desember 2003) Kepadatan penduduk: 243 jiwa per km² Nomor pelat kendaraan bermotor: LI Pembagian administratif: 19 Gemeinden Alamatkantor bupati: Bregenzer Str. 3588131 Lindau (Bodensee) Offizielle Situs web resmi: www.landkreis-lindau.de Diarsipkan 2007-02-05 di Wayback Machine. E-Mail-Adresse: Bupatisamt@landkreis-lindau.de Politik Bupati: Dr. Eduard ...
