Словения има предимно планински релеф. Северозападната и северната част на страната са заети от хребетите на Източните Алпи (Похоре, Караванке, Савински Алпи, Юлийски Алпи). В Юлийските Алпи се издига най-високата точка на страната връх Триглав (2864 m). В южната част на Словения се простират крайните северозападни разклонения на Динарските планини, в т.ч. варовиковото плато Карст известно със своя характерен карстов релеф и световно известната пещера Постойна. Равнините заемат по-малка част от територията ѝ и са разположени в източната и североизточната част (т.н. равнина Прекомуре) и покрай брега на Адриатическо море.[1]
Климат
Словения е разположена в умерения климатичен пояс и по-голямата ѝ част има умереноконтинентален климат. В равнините и междупланинските долини средната януарска температура е от 0 до -2°С, а средна юлска 18-19°С. Годишната сума на валежите варира от 800 до 1200 mm (в планините на места над 2000 mm). По адриатическото крайбрежие климатът е субтропичен, средиземноморски.[1]
Територията на Словения попада в три водосборни басейна. По голямата част от нея принадлежи към Черноморския водосборен басейн. Тук протичат горните течения на десните притоци на Дунав – реките Сава (река) и Драва и левият ѝ приток Мура. Западните райони на страната принадлежат към Адриатическия водосборен басейн, като най-голяма река е Соча (Изонцо) с левите си притоци Идрийца и Випава. Южните части, в района на платото Карст са заети от безотточни области, в които протичат реките Река, Пивка и др. В Алпите са разположени няколко ледникови (Блед и др.) езера, а в безотточните райони – карстови езера.[1]
Почви
В страната преобладават кафявите горски почви, а в долините и около реките алувиално-ливадни почви.[1]
Растителност
Горите заемат около 45% от територията на Словения. В страната има около 3200 вида растения, от тях 66 вида са ендемични, а 330 вида са включени в списъка на застрашените. Горите са разположени предимно в планинските райони. По ниските части на склоновете (до височина от около 600 m н.м) са разположени дъбово-габърови гори с примеси от явор и липа, от 600 до 1800 m н.м са разположени буково-елови гори, а над 1800 метра н.м се срещат субалпийски и алпийски ливади. Платото Карст е покрито с оскъдна степна растителност, а по адриатическото крайбрежие виреят средиземноморски храстови формации.[1]
Защитени територии
Общата площ на защитените територии в Словения е 140 400 хектара, това е около 8 % от територията на страната. Най-известния национален парк в Словения е Триглав.
.svg)
