География на Северна Македония

География на Северна Македония
Физикогеографска карта на Северна Македония
КонтинентЕвропа
РегионЮгоизточна Европа
Балкански п-ов
Площ
 • Общо25 333 km2
Граници159 km – Косово
62 km – Сърбия
165 km – България
262 km – Гърция
191 km – Албания
Най-висока точкаГолем Кораб 2764 m
Най-ниска точкабряг на река Вардар, граница с Гърция 46 m
Най-дълга рекаВардар 301 (388) km,
Брегалница 225 km,
Църна 207 km,
Пчиня 128 km
Най-голямо езероОхридско 358 km²
Преспанско 274 km²
Малко Преспанско 48 km²
Дойранско 43 km²
Климатконтинентално - средиземноморски
Северна Македония в Общомедия

Северна Македония е държава разположена в централната част на Балканския полуостров

Географско положение, граници, големина

Северна Македония заема северната част древната историческа област Македония (Пеония) и е без излаз на море. Площта ѝ възлиза на 25 333 km². На север граничи с Косово (159 km) и Сърбия (62 km), на изток с България (165 km), на юг с Гърция (262 km) и на запад с Албания (191 km. [1]

Територията на Северна Македония се простира между 40°51′ и 42°22′с.ш. и между 20°27′ и 23°02′и.д. Крайните точки на страната са следните:

Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми

Голяма част от територията на страната е заета от средно високи планини с плоски пенепленизирани върхове и стръмни, дълбоко разчленени склонове. Те са изградени от кристалинни шисти, доломити и варовици, в които има силно развити карстови форми и се намират в силно сеизмичен район. По-големите планини са: Осогово (Руен 2252 m), Влахина (1924 m), Малешевска (1356 m), Плачковица (1754 m), Беласица, Кожух (2182 m), Баба (2600 m), Галичица, Якубица (2540 m), Кораб (тук на границата с Албания се издига връх Голем Кораб 2764 m, най-високата точка на страната), Шар (2748 m), Скопска Църна гора (1651 m) и др. Най-ниската точка на Северна Македония е 46 m н.в. се намира при река Вардар на границата с Гърция. Планините са разделени от дълбоки речни долини, значителни долинни разширения (Тетовско поле, Скопско поле, Гевгелийско поле, Пелагония) и тектонски понижения, заети от езера (Охридско, Преспанско). Основните полезни изкопаеми са магнетитови, железни и оловно-цинкови руди.[1]

Климат

Климатът в затворените котловинни полета и в по-високите части на страната е умерен, преходно-континентален, а по долината на река Вардар, южно от пролома Велешка клисура - преходно-средиземноморски, като лятото е горещо, а зимата мека и дъждовна. Средната температура за януари е от 1 до 5 °С, а за юли от 22 до 25 °С. Годишната сума на валежите е 400 – 600 mm.[1] С типичен планински климат и устойчива снежна покривка през зимният период се характеризират районите с надморска височина над 1500 м.

Води

Реки

В Република Северна Македония има над 360 реки с дължина над 10 km. Те се отнасят към 4 главни водосборни басейна: Егейско море, Адриатическо море, Черно море и един безотточен водосборен басейн на Преспанското езеро. От своя страна водосборния басейн на Егейско море се поделя на два основни водосборни басейна – този на река Вардар с притоците си Треска, Пчиня, Бабуна, Брегалница, Черна и Бошава, обхващащ над 3/4 от територията на страната и този на река Струма, с десния си приток Струмешница, простиращ се в югоизточната част на Северна Македония. Към водосборния басейн на Адриатическо море пренадлежи река Черни Дрин, лява съставяща на река Дрин, вливаща се в Адриатическо море на албанска територия. Към водосборния басейн на Черно море принадлежи най-горното течение на река Южна Морава, дясна съставяща на Велика Морава, която е десен приток на Дунав.[1]

Езера

Трите най-големи езера в Северна Македония са Охридското, Преспанското и Дойранското, като и трите са частично разположени на нейна територия.[1]

Растителност

По данни от 1993 година, 40% от територията на страната е заета от гори, следват – 25% пасища, 24% обработваемата земя, 2% трайни насаждения. Склоновете на планините на височина до 2000 m н.в. са заети от смесени гори и храсти, а нагоре следват остепнени планински пасища.[1]

Източници

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!