Реформаторският блок е бивша центристко-дясна политическа коалиция в България, основана на 20 декември 2013 г.
При учредяването си включва партиите Демократи за силна България, Движение „България на гражданите“ (ДБГ), Съюз на демократичните сили, Народна партия „Свобода и достойнство“ и Български земеделски народен съюз, както и безпартийни, организирани в граждански съвети.[1]
Първоначално твърдо подкрепя правителството, начело с министър-председателя Бойко Борисов.[2] Политици от Реформаторския блок получават министерски постове като коалиционни партньори – Меглена Кунева и Даниел Митов от ДБГ, Петър Москов от ДСБ, Божидар Лукарски от СДС и Николай Ненчев от БЗНС, както и безпартийните Христо Иванов и Тодор Танев.
През декември 2015 г. ДСБ преминава в опозиция поради недоволство от скоростта и дълбочината, в които се провежда съдебната реформа от правителството на Бойко Борисов. Министър Петър Москов запазва длъжността си, но е изключен от ръководството си в ДСБ. Това събитие бележи нов разлом в РБ. Останалите партии остават в управлението. ПГ на РБ не се разцепва. В края на 2016 г. ДСБ окончателно напуска блока. През февруари 2017 г. и НПСД напуска за да се коалира с ДОСТ на Лютви Местан.
В Блока са представени християндемократически и консервативни партии.
На 21 октомври 2015 г. депутати от РБ (Радан Кънев, Иван Иванов, Гроздан Караджов, Атанас Атанасов и др.) внасят законопроект в деловодството на НС със следните по-съществени предложения:
Водач на листата на РБ за европейските избори е Меглена Кунева, втори в листата е Светослав Малинов. На изборите, Реформаторският блок печели 6,45% от гласовете или малко над 140 000 гласа и реализира един мандат в Европейския парламент, в групата на Европейската народна партия. Поради получения по-висок преференциален вот от избирателите на РБ, Малинов измества Кунева от първото място в листата и заема спечеленото от блока място в парламента.
На изборите за XLIII народно събрание на 5 октомври 2014 г. РБ е в състав от 7 партии: ДСБ, СДС, ДБГ, БЗНС, НПСД, Българска нова демокрация и Християндемократическа партия на България.[8]
В началото на работата на XLIII НС след поредица от преговори Реформаторският блок подписва коалиционно споразумение от 20 точки с водещата десноцентристка партия ГЕРБ[9][10] и с подкрепата на Патриотичния фронт и АБВ на 7 октомври съставя и избира правителството „Борисов 2“. В него блокът е представен от Меглена Кунева (ДБГ, заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси), Николай Ненчев (БЗНС, министър на отбраната), Даниел Митов (гражданска квота, министър на външните работи), Христо Иванов (гражданска квота, министър на правосъдието), проф. Тодор Танев (гражданска квота, министър на образованието и науката), д-р Петър Москов (ДСБ, министър на здравеопазването) и Божидар Лукарски (СДС, министър на икономиката).[11]
След първоначалното преразпределение на мандатите вследствие на назначаването на депутати за министри и заместник-министри към 16 ноември 2014 г. парламентарната група на Реформаторския блок се състои от 7 представители на ДБГ, 5 на ДСБ, 4 от СДС, по 1 от НПСД и БНД, 4 от гражданската квота и 1 несвързан с партийните и коалиционните структури.[12]
Реформаторският блок взима 4 кметски поста в областните центрове.[13]
Реформаторският блок взима 10 общински постове.[14]
Коалицията „Реформаторски блок“ (Реформаторски блок (ДСБ, СДС, БЗНС, ДБГ, НПСД) и Българска нова демокрация) участва на президентските избори през 2016 г. с кандидат за президент Трайчо Трайков и кандидат за вицепрезидент Съби Събев.[15] На първи тур двамата получават 224 734 действителни гласа (5.87%) и отпадат от надпреварата.