За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.
Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: форматиране, правопис, препратки.Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.
Паркът се простира на територията на две държавни лесничейства – Шумен и Велики Преслав.
Статут
На 5 февруари1980 г., със заповед № 79 на Комитета за опазване на природната среда (КОПС), за да се опазят и съхранят растителните и животински общности, характерният платовиден ландшафт, разнообразието на местата, подходящи за отдих и туризъм, 3895,8 ха от Шуменското плато са обявени за защитена природна територия – народен парк, който през 1998 г. е прекатегоризиран в природен. През 1992 г. е изработен паркоустройствен проект.
Природните дадености на парка и непосредствената близост до града, както и изградената пътно-алейна мрежа правят парка предпочитано място за отдих, спорт и туризъм.
Шуменското плато е интересно геоморфоложко образувание в източните предели на Дунавската хълмиста равнина, обособило се в резултат на взаимодействие между вътрешните и външни земни сили върху кредни материали. Било е част от стара заравненост от сарматски произход.
Склоновете му са стръмни като на места горната част завършва с живописни скални венци. В релефа на парка се открояват три основни части – местността „Илчов баир“, ридово възвишение в източната част и обширен скат – местността „Кьошковете“. Средната надморска височина е 350 м, а най-високата точка – 502 м е в местността „Търнов табия“. Варовици, пясъчници и мергели изграждат Шуменското плато, което е позволило природните стихии да формират причудливи форми на повърхността и под нея. В района на парка има около 60 пещери. Най-голяма е пещератаБисерна – двуетажна, с дължина около 2,6 км. През Средновековието част от пещерите са превърнати в скални килии, църкви и манастири.
Флора
Кръстопът на туристически пътеки
Растителният свят е представен от 550 видависши растения, които са от 245 рода и 64 семейства. От тях 18 вида са включени в Червената книга на България, 6 вида в тази на Шуменския регион, а над 100 вида са лекарствени. Преобладава букът. Насажденията от него са от естествен произход и на възраст 80 – 100 години. Букът съжителства с габър, цер, клен, ясен, сребролистна липа, космат дъб, няколко вида круша.
Висшите растения играят главна роля в състава на растителната покривка. Те наброяват 550 вида от 245 рода и 64 семейства. Фитоценотичния състав на парка се характеризира с разпространението на 95 дървесно-храстови и 35 тревни екосистеми и скални групировки. На около 15% от неговата територия са извършени залесителни мероприятия с дървесни видове като черен бор, бял бор, акация, липа и др.
Почти 90% от територията на парка е заета от екосистемите на дърветата и храстите. Тревните екосистеми имат подчертано второстепенно значение като на места заедно със скалните групировки съставляват характерен ландшафтен елемент. Екосистемите на мизийския бук заемат централно място в растителната покривка на ПП „Шуменско плато“ и имат значителна стойност в ботаническо отношение. Отличават се с висока склопеност на дървостоите – 0.7 – 0.8 и имат слабо развитие на храстовия етаж, който се състои от леска, кучешки дрян, чашкодрян, глог, джанка. Мизийският бук принадлежи към коренната растителност на Шуменското плато. С цел съхраняване на този дървесен вид е обявена защитена територия – резерват „Букака“ с площ 62,6 ха. В насажденията се срещат и дървесни видове като обикновен габър, цер, благун, келяв габър, дива череша, зимен дъб и др. Най-голяма площ от територията на Природен парк „Шуменско плато“ заемат екосистемите на келявия габър. В по-голямата си част (около 60%) те имат смесен дървостой. Разпространени са предимно в източните и южните части на парка и имат по-често храсталачен хабитус поради влиянието на човешката дейност. Под нейно влияние на места екосистемите са разредени и се заменят с тревни ценози.
В състава на смесените дървостои се включват 15 вида дървета, 13 вида храсти и над 195 вида тревни растения. Екосистемите на обикновения габър заемат ¼ от площта на парка, който също принадлежи към коренната растителност на Шуменското плато. Има издънков произход и на места е с храстовиден вид. Екосистемите на обикновения габър са разпространени предимно по сенчестите изложения. Те са смесени и техния флористичен състав включва около 120 вида. Около 6% от площта на парка е заета от храстови и тревни видове. В резултат на проведени флористични проучвания в природния парк са установени 9 вида защитени, 3 вида застрашени и 12 вида редки растения.
Като цяло фауната е съставена главно от европейски, европосибирски и други северни видове, навлезли тук през кватернера.
Културно наследство
Стратегическото положение на Шуменското плато определя и неговата значителна роля в историческото минало. Естествено укрепено и защитено, то е било заселено от дълбока древност. През различните исторически епохи тук са съществували много крепости, селища, монашески килии, църкви и скални манастири, за които свидетелстват намерените археологически останки. Първите археологически проучвания са дело на чешкия археолог Карел Шкорпил.
Пещерите по платото са друг детайл от неговата история. Много от тях са служили за жилища на хората. По северния скалист склон, известен под името „Цар Крумови порти“,[1] близо до Шуменската крепост се намират седем различни по големина пещери. Подовете им са почти хоризонтални. Някои от пещерите са съединени с проходи. За пръв път са проучени от Р. Попов през 1901 г. Намерените оръдия на труда от камък, кремък и кост са доказателство, че пещерите са били обитавани от човека през каменно-медната епоха.
В археологическия пейзаж на платото се вписват и останките от няколко тракийски селища, датирани в периода IV – II в. пр.н.е. Те се намират в местността „Висока поляна“, вляво от местността „Харачи боаз“ и в местността „Бобата“. Селището в местността „Висока поляна“ е с добре запазени останки от землено укрепление с височина два метра. Това в местността „Харачи боаз“ е разположено на площ от 20 дка, върху която са намерени фрагменти от глинени съдове. Руините на селището в местността „Бобата“ дават основание да се предполага, че то се е състояло от две каменни концентрични укрепления. Във вътрешното е живяла тракийската върхушка, а във външното – останалото население.
Късноантично селище и крепост от IV – VI в. са разкрити в местността „Баш Бунар“, намираща се на североизток от кв. Дивдядово. Друга късноантична крепост от V – VI в. с добре запазени и до днес крепостни стени високи до три метра, има на „Сиври тепе“ – самостоятелно възвишение североизточно от с. Кочово.
По склоновете на Шуменското плато са разпръснати и редица скални манастири, църкви и монашески килии. Те са забележителни паметници, свързани с религиозния, културния и просветния живот от времето на Второто българско царство. В тях са намирали подслон отшелници-монаси. Вероятната датировка на повечето от манастирите е XII – XIV в.
През XVIII – XIX в. на платото са построени над 13 военни укрепления – редути, фортове и ретраншменти, представляващи част от укрепителната система на считания от военните специалисти за непревземаем град Шумен. В руско-турските войни от края на XVIII в. и началото на XIX в. около тях са се водили множество кръвопролитни сражения.
Шуменската крепост е най-значимият исторически и археологически обект на платото. Проучванията, започнали в 1957 г., доказват, че Шумен е едно от най-старите селища в страната, датирано отпреди 3000 години. Крепостта се издига в източната част на Шуменското плато върху скалистия хълм Хисар. При направените археологически разкопки са открити обекти с крепостна, църковна и гражданска архитектура, които свидетелстват за гъстото застрояване на града през всички исторически епохи, но най-вече по време на Второто българско царство.
Проекти и програми
През изминалите години Дирекцията на парка натрупва положителен опит в работата по съвместни проекти с други организации, свързани с почистването и озеленяването на защитената територия.
Първият спечелен проект през 1999 г. бе на тема „Опознаване на защитената територия и екологичното ѝ значение“ съвместно с ученици от школата по екология към Обединен детски комплекс – Шумен. Направено бе екологично проучване на чисотата на почвите, водите и въздуха в най-посещаваните местности в парка. От лабораторните анализи на взетите проби се установи, че на територията на парка не се наблюдават замърсявания над допустимите стойности вследствие антропогенно или друго въздействие.
Съвместно с Обединената школа по изкуствата и Обединения детски комплекс в Шумен през 1999 и 2000 г. са спечелени проекти на тема: „Най-икономичен проект за почистване на терени, замърсени с битови отпадъци и озеленяване“. При реализирането им са проведени почистване на парка, озеленяване на определени територии, конкурси за изработване на хранилки и къщички за птици, викторини за флората, фауната и туристическите маршрути в парка, конкурс за изработване на кошчета за отпадъци, поставяне на кошчета и почистване на екомаршрута, изложби от конкурсни творби и материали, представяне на филми, запознаващи с парка. Проектите са документирани с кратки видеофилми и популяризирани чрез медиите.
През 2001 г., съвместно с Общинския детски комплекс в Шумен, е спечелен проект на тема „Най-икономичен проект за почистване и озеленяване на терени, замърсени с битови отпадъци, околоблокови пространства и училищни дворове“.
Образователни програми
С разнообразни инициативи за деца и учащи традиционно се отбелязват Седмицата на гората, Месеца за защита на природата, Денят на Земята и Екологията. Всяка година се провеждат конкурс за рисунка, разказ и стихотворение на тема: „Шуменското плато – част от нашия дом“ регионално състезание – “Познавате ли ПП „Шуменско плато“ Седмица на екологичните предизвикателства беседи и лекции за всички възрастови групи екскурзии за опознаване на защитената природна територия.
С голямо нетърпение се очакват и с огромно желание се посещават провежданите през летните месеци екопленери и експедиции на територията на парка. В тях участват деца с подчертан интерес към природата и класирани на присови места в провежданите конкурси и инициативи. Незабравими остават екскурзиите сред природата, запознаването с туристическите маршрути, с представителите на животинския и растителния свят, викторините и занимателните игри, вечерите с Горския цар, заниманията с природни материали, изработването на дървопластики, рисуването сред природата и др. По този начин децата не само се запознават с природните дадености на парка, но и осъзнават необходимостта от тяхното опазване. Така се постигат и целите и задачите на екологичните образователни програми от дейността на парка.
