| Резерват „Орлицата“ |
Местоположение в България |
| Местоположение |  България
община Котел |
|---|
| Площ | 559,4 ха хектара, плюс 114,7 ха буферна зона[1] |
|---|
| Създаден | 10 август 1984 г.[2] |
|---|
Орлицата е резерват в Източна Стара планина. Намира се в землищата на град Котел и село Медвен на около 5 км разстояние от всяко от двете населени места.[3] Резерватът е разположен в източния дял („Бели брегове“) на Котленската планина.[3] Създаден е на 10 август 1984 г. със заповед на тогавашния Комитет за опазване на природната среда.[2] Целта на превръщането на местността в резерват е да се опазят първични екосистеми от мизийски бук, местообитания на редки грабливи птици и уникален карстов комплекс.[2] Така създаденият резеват включва в пределите си резерват „Бели бряг“ и природните забележителности „Орлица“ и „Медвенските извори“.[2][3] Към резерват Овчарица е създадена и буферна зона, включваща горски масиви и пасища.[2]
Флора
На територията на резервата са установени 296 вида висши растения, седем от които с консервационно значение. Това са старо биле, мъжка папрат, тънколистна зайча сянка, жълт равнец, триниелистна самогризка, широколистна гъжва и гребенеста мъжка папрат.[3] Освен първични първични широколистни гори от мизийски бук и габър в резервата са разпространени и горуновите насаждения, с участието на обикновен и келяв габър, както и смесените дъбови гори от цер и благун.[4]
Заедно с намиращия се в близост поддържан резерват „Ардачлъка“ и природните забележителности „Злостен“ (358 ха), „Орлови пещери“ (5 ха) и „Урушки скали“ (10 ха), резерват „Орлицата“ е важен важен орнитологически обект,[4] смятан и за едно от най-орнитологично значимите места в Източна Стара планина.[3] На територията му се срещат египетски лешояд, орел змияр, малък креслив орел, тръстиков блатар, малък ястреб, пъстър калвач, белогръб кълвач и други.[3] 18 от регистрираните 70 вида птици са включени в Червената книга на България.[3] На цялата територия на Котленска планина са установени общо 176 вида птици, от които 50 са включени в Червената книга.[4]
Останалите представители на фауната са типичните за Стара планина бозайници като европейски вълк, чакал, дива свиня, източноевропейски таралеж, лисица, дива котка, сърна, язовец.[3] От земноводните и влечугите се срещат дъждовник, жълтокоремна бумка, смок мишкар, усойница, сухоземни костенурки и други.[3]
Бележки и източници
