Шестдесет и седми пехотен полк |
|
|
Активна | 8 март 1913 – август 1913 5 ноември 1916 – октомври 1919 18 ноември 1941 – 1 юни 1942 10 март 1943 – 20 декември 1943 |
---|
Държава | България |
---|
Тип | Пехотен полк |
---|
Шестдесет и седми пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1913 година и взел участие в Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Формиране
Полкът е формиран в Сяр на 8 март 1913 г. съгласно заповед по Сярската бригада от 1-ва дружина от 14-и пехотен македонски полк, на основание предписание на Македонското военно губернаторство от 6 март 1913 година. Наименованието, което получава е Първи пехотен полк от Сярската бригада.[1] На 25 май същата година, съгласно заповед №132 по 11-а пехотна сборна дивизия получава наименованието Шестдесет и седми пехотен полк.
Междусъюзническа война (1913)
Полкът участва в Междусъюзническата война (1913), на 15 август 1913 полкът се намира в Татар Пазарджик, където е демобилизиран и разформиран.[2] Срочнослужещите долни чинове се превеждат в 10-и артилерийски полк към Сборната дружина гр. Разлог, за формирането на дивизионния лазарет при 10-а пехотна беломорска дивизия.[1]
Първа световна война (1915 – 1918)
По време на Първата световна война (1915 – 1918) на 5 ноември 1916 година в Скопие към Планинската дивизия се формира Трети планински пехотен полк. Състои се от две дружини. През януари 1918 година е преименуван на Шестдесет и седми пехотен полк. Взема участие във войната. Получава задачи да да обезоръжи албанското население в Чилянска околия и при потушаването на разбунтуваното сръбско население в Моравска област, с които полкът се справя.[1] През януари 1918 г. полкът е преименуван на Шестдесет и седми пехотен полк, през октомври 1918 се завръща в Кюстендил и се демобилизира.[2] Разформирован е на 6 юни 1919 г. в Белоградчик.[1]
Втора световна война (1941 – 1945)
По време на Втората световна война (1941 – 1945) на 18 ноември 1941 година полкът е отново формиран в Кюстендил, на основание заповед на командира на 13-и пехотен рилски полк, подчинен е на 16-а пехтона дивизия и се установява на гарнизон в Шапхане, Дедеагачко. Части от полка се изпращат за усилване на 21-ви граничен участък при с. Дервент. На 24 май 1942 г. полкът се завръща през с. Чорбаджийско в Кюстендил. На 31 май същата година е демобилизиран и разформирован. На 10 март 1943 година отново е формиран, този път под името Шестдесет и седми пехотен охранителен полк. Щабът и домакинството на полка се установяват в Кюстендил, 2-ра дружина-в Горна Джумая, 3-та дружина-в Дупница. Влиза в състава на 27-а пехотна дивизия (1-ви окупационен корпус) и се установява на гарнизон в Лесковац. От април 1943 г. е на гарнизон в гр. Лесковац. Заема постовете по жп линията Куршумлии-Долевац. Разформиран е на 20 декември 1943 година в Костендил.[2][1]
Командири
Званията са към датата на заемане на длъжността.
Наименования
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Първи пехотен полк от Сярската бригада (8 март 1913 – 25 май 1913)
- Шестдесет и седми пехотен полк (25 май 1913 – 15 август 1913)
- Трети планински пехотен полк (5 ноември 1916 – януари 1918)
- Шестдесет и седми пехотен полк (януари 1918 – октомври 1919, 18 ноември 1941 – 1 юни 1942)
- Шестдесет и седми пехотен охранителен полк (10 март 1943 – 20 декември 1943)
Бележки
- ↑ а б в г д ДВИА, ф. 374, История на фондообразувателя
- ↑ а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 89
Източници
- Тодоров, Т., Александрова, Я. – „Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.“, Том 2, София, 1977, Военно издателство
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
|
---|
| Пехотни | | |
---|
| Конни | |
---|
| Артилерийски | |
---|
| Инженерни | |
---|
| Моторизирани | |
---|
|