Дванадесети пехотен балкански полк

Дванадесети пехотен балкански
на Н.Кр. И. В. Кайзер Вилхелм полк
Информация
Шефкайзер Вилхелм II (1917 – 1920)
Активна23 декември – 1945
ДържаваБългария
ТипПехотен полк
Гарнизон/щабСтара Загора

Дванадесети пехотен балкански на Н.Кр. И. В. Кайзер Вилхелм полк е български полк взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втора световна война (1941 – 1945).

Формиране

Дванадесети пехотен балкански полк е формиран от четири дружини с указ №61 от 23 декември 1885 г., влиза в състава на 6-а пеша бригада.[1] На 9 септември 1886 г. полкът получава първото си бойно знаме. През 1895 г. в Стара Загора с целия си състав се придава 10-и резервен полк.[2]

Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) полкът воюва при селата Юруш, Папаз тепе, Картал тепе, долината на р. Арда. Участва в овладяването на Одринската крепост.

През Междусъюзническата война воюва при град Щип и връх Повиен.

Първа световна война (1915 – 1918)

Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 2-ра бригада от 8-а пехотна тунджанска дивизия.

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 65
Чиновници: 4
Подофицери и войници: 5312		 Коне: 460 Обикновени коли: 55
Товарни коли: 122
Специални коли: 4		 Пушки и карабини: 4504
Картечници: 4

В началото на Първата световна война (1915 – 1918) през 1915 г. води боеве при връх Китка, Русовати камък, Коритска глава, с. Петруша, при преминаването на р. Тимок, Мали извор, гр. Княжевац, при Влашкото поле, Скемен, Вуин гроб, Яма планина, Могорче. През 1916 г. воюва при Крушоград, Вощарени, върховете Малка и Голяма висина, Забърдинските височини и позициите източно от Кенали. През 1917 г. воюва в района на с. Снегово /Битолско/ и се установява на позиция от устието на р. Места до гр. Порто-Лагос, а от октомври 1917 г. до октомври 1918 г. е на позиции източно от гр. Серес. На 14 ноември 1917 шефството на полка е поверено на Негово Кралско Императорско Величество Кайзер Вилхелм II, а неговият син кайзера-принц Август Вилхелм е зачислен като подполковник в полка.

Между двете световни войни

На 1 декември 1920 година съгласно предписание № 7259 в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 12-а пехотна балканска дружина, която влиза в състава на 8-и пехотен беломорски полк. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 12-а пехотна балканска дружина и 10-а жандармерийска дружина, но до 1938 година носи явното название дружина. [1] Новото си знаме полкът получава на 3 октомври 1937 г.

Втора световна война (1941 – 1945)

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941 – 1942). Взема участие в акции срещу партизани, както и във втората фаза на заключителния етап на войната. [1] Провежда военни действия в Хърватско, Унгария, Словения, Австрия. Полкът заедно със знамето си участва в парада по случай Деня на храбростта – 6 май 1945 г. в Надканижа и в парада на представителните части от Първа българска армия в София на 17 юни 1945 г.

По времето когато полкът е на фронта или на Прикриващия фронт в мирновременния му гарнизон се формира 12-а допълваща дружина, към която се числи и 12-а гвардейска рота, която участва заедно с полка във втората фаза на заключителния етап на войната.[1]

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Дванадесети пехотен балкански полк (23 декември 1885 – 14 ноември 1917)
  • Дванадесети пехотен балкански на Н.Кр. И. В. Кайзер Вилхелм полк (14 ноември 1917 – 1 декември 1920)
  • Дванадесета пехотна балканска дружина (1 декември 1920 – 20 декември 1927)
  • Дванадесети пехотен балкански полк (20 декември 1927 – 1945)

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№ звание име дати
1. Капитан Никола Петров 30 април 1886 – 20 март 1890
2. Подполковник Тодор Мицев 22 март 1890 – 23 февруари 1897
3. Полковник Стилиян Ковачев 23 февруари 1897 – 25 януари 1899
4. Подполковник Михаил Иванов 25 януари 1899 – 10 февруари 1900
5. Подполковник Марин Узунов 10 февруари 1900 – 13 февруари 1903
6. Подполковник Стою Брадистилов 13 февруари 1903 – 26 януари 1904
7. Полковник Христо Попов 26 януари 1904 – 22 февруари 1907
8. Полковник Георги Стойнов 22 февруари 1907 – 1 януари 1909
9. Полковник Алекси Спасов 1 януари 1909 – 26 декември 1912
10. Подполковник Злати Петров 26 декември 1912 – 17 юни 1913
11. Подполковник Стефан Тасев 17 юни 1913 – 27 септември 1913
12. Подполковник Христо Бояджиев 27 септември 1913 – 6 май 1916
13. Подполковник Никола Янакиев 6 май 1916 – 30 декември 1917
14. Подполковник Димитър Азманов 1 януари 1918 – 3 декември 1918
15. Полковник Павел Василев 4 януари 1919 – 29 август 1919
16. Полковник Рашо Михнев 29 август 1919 – 2 декември 1919
17. Полковник Ставри Андреев 2 декември 1919 – 3 ноември 1920
18. Полковник Танко Витанов 3 ноември 1920 – 20 декември 1920
19. Подполковник Васил Манов 20 декември 1920 – 4 април 1921
20. Подполковник Михаил Бунарджиев 4 април 1921 – 30 април 1921
21. Полковник Стефан Бояджиев 30 април 1921 – 27 май 1923
22. Подполковник Петър Пашев 27 май 1923 – 27 юни 1923
23. Подполковник Никола Дреновски 27 юни 1923 – 29 август 1924
24. Подполковник Йордан Пеев 29 август 1924 – 9 август 1926
25. Подполковник Атанас Драгиев 9 март 1928 – 30 април 1928
26. Полковник Димитър Николов[4] 30 април 1928 – 11 май 1931
27. Полковник Иван Кюпрубашиев 1 май 1933 – 31 май 1934
28. Полковник Иван Хамамджиев 31 май 1934 – 1 юни 1935
29. Подполковник Никола Бозаджиев от 1935
30. Полковник Драгомир Манджуков 19 юни 1938 – 1940
31. Подполковник Георги Антонов до 25 ноември 1940
32. Полковник Никола Грозданов 25 ноември 1940 – 1 юни 1942
33. Подполковник Христо Иванов до 1944
34. Полковник Димитър Димитров 1944 – 22 декември 1944
35. Подполковник Христо Московски 22 декември 1944 – 26 декември 1944
36. Подполковник Методи Митрев 26 декември 1944 – 6 януари 1945
37. Полковник Васил Велев 6 януари 1945 – февруари 1945
38. Полковник Димитър Димитров февруари 1945 – юни 1945
39. Подполковник Мартин Мартинов 1946 – 1948?

Бележки

  1. ↑ а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 33
  2. ↑ ДВИА, ф. 343, История на фондообразувателя
  3. ↑ Йотов, П., Добрев, А., Миленов, Б., Руменин, Р., Недев, С., Добринов, Д., „Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник“, София, 1995, Издателство Св. Георги Победоносец
  4. ↑ Фамилното му име е Попминков

Източници

Външни препратки

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!