Двадесет и седми артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1917 година, взел участие в Първата световна война (1915 – 1918).
Формиране
Двадесет и седми артилерийски полк е формиран първоначално на 16 март 1917 г. в Скопие. По-късно съгласно тайна заповед № 1174 от 30 ноември 1917 г. е формиран като Артилерийски полк към Планинската дивизия. През декември 1917 г. с. Болунтолу е преименуван на Двадесет и седми артилерийски полк, състои се от щаб на полка, нестроеви взвод и две артилерийски отделения. Взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) при при с. Коспиркино, с. Беласица и Горна Джумая. На 8 октомври 1918 г. е демобилизиран в Кюстендил, аа 1 ноември 1918 г. е разформирован, като личният му състав и имуществото му се зачисляват на 23-ти артилерийски полк и 15-и артилерийски полк.[1][2]
Бележки
Източници
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
|
---|
| Пехотни | | |
---|
| Конни | |
---|
| Артилерийски | |
---|
| Инженерни | |
---|
| Моторизирани | |
---|
|