Вълковия (община Маврово и Ростуше)

Вижте пояснителната страница за други значения на Вълковия.

---

Вълковия Волковија
— село —
Къщата на Глигоровци, най-известната в селото
Вълковия 41.713889, 20.665
Страна	Северна Македония
Регион	Положки
Община	Маврово и Ростуше
Географска област	Горна Река
Надм. височина	1078 m
Население	89 души (2002)
Пощенски код	1256
Вълковия в Общомедия

Вълковия (на македонска литературна норма: Волковија; на албански: Vallkavia) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.

География

Селото е разположено в областта Горна Река в северните склонове на Чаушица на левия бряг на Радика след вливането на Мавровската река. От Гостивар Вълковия е отдалечено на 32 километра.

История

Етимология

Според „Българския етимологичен речник“ името е вълк и изчезнало съществително вѝя, виене, надаване на вой, образувано от глагола вѝя и наставката -ия – подобно на местното име Градобѝя, благословѝя, носѝя, просѝя, съсипѝя.^[1]

История

Горната махала

Заедно с Лазарополе и Галичник в XIX век Вълковия е едно от най-богатите и развити села в Реканска каза на Османската империя. В края на века Вълковия е разделено в конфесионално отношение албанско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Вълковия (Valcovia) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 115 албанци православни.^[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Вълковия има 150 жители арнаути християни и 150 арнаути мохамедани.^[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вълковия е чисто албанско, но смесено православно-мюсюлманско село в Реканската каза на Дебърския санджак с 43 къщи.^[4]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година във Волковия има 16 сръбски къщи.^[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Вълковия се състои от 132 албанци.^[6]

Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година във Вълковия има 13 албански патриаршистки и 18 албански мюсюлмански къщи.^[7]

След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Вълковия като албанско село.^[8]

В 1961 Вълковия има 182 жители – 115 македонци и 67 албанци. В 1994 година жителите на селото са 76 - 24 македонци и 52 албанци, а според преброяването от 2002 година селото има 89 жители.^[9]

Църквата „Свети Димитър“

Националност	Всичко
македонци	9
албанци	80
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	0
бошняци	0
други	0

Личности

Родени във Вълковия

• Глигор Стойковски (р. 1952), северномакедонски писател

Бележки

1. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 206.
2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176-177.
3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 264.
4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 49. (на македонска литературна норма)
5. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
7. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
8. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007