Кичиница

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Киченица.

---

Кичиница Кичиница
— село —
Традиционна къща в Кичиница
Кичиница 41.6928, 20.7236
Страна	Северна Македония
Регион	Положки
Община	Маврово и Ростуше
Географска област	Горна Река
Надм. височина	1358 m
Население	0 души (2002)
Пощенски код	1256
Кичиница в Общомедия

Кичиница или Киченица (на македонска литературна норма: Кичиница; на албански: Kiçinica) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.

География

Селото е разположено в областта Горна Река високо в северните поли на планината Чаушица над пролома на Мавровската река между Чаушица и Ничпурската планина.

История

В XIX век Кичиница е православно албанско село в Реканска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от XIX век. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Киченица (Kitchinitza) е посочено като село с 30 домакинства, като жителите му са 86 албанци православни.^[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Киченица има 120 жители арнаути християни.^[2] Цялото население на селото говори добре и български, но домашният език е арнаутски.^[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кичиница е чисто албанско православно село в Реканската каза на Дебърския санджак с 21 къщи.^[4]

Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Киченица има 21 сръбски къщи.^[5] Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Кичиница има 18 албански патриаршистки къщи.^[6]

Според преброяването от 2002 година селото е без жители.^[7]

Личности

Родени в Кичиница

• Арсен Яневски (р. 1949), юрист от Северна Македония
• Бранко Манойловски (р. 1941), политик от Северна Македония

Бележки

1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176-177.
2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 91.
4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 49. (на македонска литературна норма)
5. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
6. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007