Върбен (община Маврово и Ростуше)

Вижте пояснителната страница за други значения на Върбен.

---

Върбен Врбен
— село —
Панорама на Върбен
Върбен 41.721111, 20.730556
Страна	Северна Македония
Регион	Положки
Община	Маврово и Ростуше
Географска област	Горна Река
Надм. височина	1610 m
Население	142 души (2002)
Пощенски код	1256
Върбен в Общомедия

Върбен (на македонска литературна норма: Врбен; на албански: Vërbeni, Върбени) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.

География

Върбен е разположено в областта Горна Река високо в южните поли на Ничпурската планина на приток на Мавровската река.

История

Църквата във Върбен, XIX век

Надгробен паметник на Теодор хаджи Бюлбюл от Върбен, вграден в църквата „Свети Спас“ в Скопие

В началото на XIX век Върбен, подобно на останалите села в Горна река е в активен процес на албанизация. В 1852 година жители на Върбен подкрепят издаването на „Утешение грешним“ на Кирил Пейчинович, а в 1844 година Силян и Търпо от Върбен подкрепят финансово издаването на „Первоначална наука за должностите на человека“.^[1]

В края на XIX век Върбен е разделено в конфесионално отношение албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Върбен (Varbène) е посочено като село с 300 домакинства, като жителите му са 310 албанци мюсюлмани и 450 албанци православни.^[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Върбен има 300 жители арнаути християни и 360 арнаути мохамедани.^[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Върбен е чисто албанско, но смесено православно-мюсюлманско село в Реканската каза на Дебърския санджак с 129 къщи.^[4]

В църквата „Свети Никола“ във Върбен работи Йосиф Мажовски, както се разбира от надписа в храма: „Жівописецъ Смиреніи Іѡсифъ Радиѡновичъ ѿ Мала река с. Лазарополе“.^[5] В църквата работи и Данаил Несторов.^[6]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година във Върбен има 63 сръбски къщи.^[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Върбел се състои от 384 албанци.^[8] Вестник „Дебърски глас“ в 1909 година нарича Върбен „християнско арнаутско село“, в което живее Уста Раде (? – 1909), който се ползвал с голямо уважение от екзарх Йосиф I Български.^[9]

Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година във Върбен има 150 албански патриаршистки къщи. В селото има сръбско училище с 1 учител, но без ученици.^[10]

След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Върбен като албанско село.^[11]

Според преброяването от 2002 година селото има 142 жители.^[12]

Националност	Всичко
македонци	135
албанци	7
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	0
бошняци	0
други	0

Личности

Родени във Върбен

• Светослав Симеонов Тръпков (1883 – ?), български адвокат, общественик и военен деец
• Паскал Сотировски (1927 – 2003), учен от Северна Македония, астрофизик
• Селвие Салиу (1970 – ), политик от Северна Македония, депутат от ДСИ

Бележки

1. Селищев А.М. „Славянское население в Албании“, София, 1931, стр. 13.
2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176 – 177.
3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 264.
4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 49. (на македонска литературна норма)
5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 243.
6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 224.
7. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184 – 185. (на френски)
9. Дебърски глас, година 1, брой 1, 5 април 1909, стр.2.
10. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
11. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007