Сенце (община Маврово и Ростуше)

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Сенце.

---

Сенце Сенце
— село —
Църквата „Света Богородица“
Сенце 41.6831, 20.6586
Страна	Северна Македония
Регион	Положки
Община	Маврово и Ростуше
Географска област	Горна Река
Надм. височина	1604 m
Население	21 души (2002)
Пощенски код	1256
Сенце в Общомедия

Коронясване на Света Богородица, стенопис от „Свети Никола“ в Сенце, дело на Дичо Зограф

Сенце (на македонска литературна норма: Сенце; на албански: Senca, Сенца) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.

География

Селото е разположено в областта Горна Река високо в северните поли на Чаушица над река Радика.

История

В началото на XIX век Сенце подобно на останалите села в Горна река е в активен процес на албанизация. В 1852 година жители на Сенце подкрепят издаването на „Утешение грешним“ на Кирил Пейчинович, а в 1844 година Зосим Лазарев и Петър Хаджибилбилев от Сенце подкрепят финансово издаването на „Первоначална наука за должностите на человека“.^[1]

В XIX век Сенце е разделено в конфесионално отношение албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Санце (Santzé) е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 72 албанци мюсюлмани и 207 албанци православни.^[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Сенце има 195 жители арнаути християни и 120 арнаути мохамедани.^[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сенце е чисто албанско, но смесено православно-мюсюлманско село в Реканската каза на Дебърския санджак с 38 къщи.^[4]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Сенце има 19 сръбски къщи.^[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Селце се състои от 108 албанци и в селото има българско училище.^[6]

Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Сенце има 28 албански патриаршистки и 12 албански мюсюлмански къщи.^[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 21 жители.^[8]

Националност	Всичко
македонци	5
албанци	15
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	0
бошняци	1
други	0

Личности

Родени в Сенце

• Саво Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Тодоров^[9]

Бележки

1. Селищев А.М. „Славянское население в Албании“, София, 1931, стр. 13.
2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176-177.
3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 264.
4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 49. (на македонска литературна норма)
5. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
7. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007 
9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.17