Сушица (община Маврово и Ростуше)
Молба от Кипро Митрев от Сушица до председателя на Галичката българска община, 18 март 1917 г. Сушица (на македонска литературна норма : Сушица ) е село в Северна Македония , в община Маврово и Ростуше .
Селото е разположено в областта Мала Река високо в планината Бистра в долината на Мала река.
В XIX век Сушица е българско мияшко село в Реканска каза на Османската империя . В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сушица (Souchitza) е посочено като село с 30 домакинства, като жителите му са 96 българи.[ 1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) в 1900 Сушица има 156 жители българи християни .[ 2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сушица е чисто българско село в Реканската каза на Дебърския санджак с 24 къщи.[ 3]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Сушица има 192 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[ 4]
Според статистика на вестник „Дебърски глас “ в 1911 година в Сушица има 25 български екзархийски къщи.[ 5]
След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Сушица като българско село.[ 6]
Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[ 7]
Родени в Сушица Аврам Яковов , български зограф[ 8] [ 9] [ 10] Карея [ 11] Кучковския манастир през 1838 година, като на иконата на Света Богородица има надпис „Сей храмъ стагѡ архангела Михаіила писавъ и сей икони со рȢкою грѣшни Нове ѿ Дебъръ село СȢшица синȢ. Галичникъ ради дȢшевное спасение 1838“[ 12] [ 13] [ 14] Спиро Мицев , български опълченецТашко Цветков (? – 1905), български революционерХристо Янков (? – 1911), български зограф
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3 . с. 172-173. ↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 263.↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела) . Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5 . с. 48. (на македонска литературна норма) ↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски) ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 13 септември 2007 ↑ Георгова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN 0032-9371 . с. 45. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 12.↑ Милков, Христо. Още един документ за Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. // Военноисторически сборник ↑ Василиев, Асен . Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители . София, „Наука и изкуство “, 1965. с. 264.↑ Василиев, Асен . Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители . София, „Наука и изкуство “, 1965. с. 260.↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 478. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 19.
