Сушица (община Маврово и Ростуше)

Вижте пояснителната страница за други значения на Сушица.

---

Сушица Сушица
— село —
Сушица 41.5514, 20.6604
Страна	Северна Македония
Регион	Положки
Община	Маврово и Ростуше
Географска област	Мала Река
Население	0 души (2002)
Пощенски код	1254
Сушица в Общомедия

Молба от Кипро Митрев от Сушица до председателя на Галичката българска община, 18 март 1917 г.

Сушица (на македонска литературна норма: Сушица) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.

География

Селото е разположено в областта Мала Река високо в планината Бистра в долината на Мала река.

История

В XIX век Сушица е българско мияшко село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сушица (Souchitza) е посочено като село с 30 домакинства, като жителите му са 96 българи.^[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Сушица има 156 жители българи християни.^[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сушица е чисто българско село в Реканската каза на Дебърския санджак с 24 къщи.^[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сушица има 192 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.^[4]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Сушица има 25 български екзархийски къщи.^[5]

След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Сушица като българско село.^[6]

Според преброяването от 2002 година селото е без жители.^[7]

Личности

Родени в Сушица

• Аврам Яковов, български зограф
• Велко Иванов (? - 1896), майстор строител, починал във видинското село Орешец^[8]
• Глигор (Григор) Аврамов, 25-годишен, бозаджия, основно образование, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 1 дебърска дружина, носител на бронзов медал^[9]
• Евгени Цветков, български революционер^[10]
• Марко, български зограф, може би идентичен с Марко Дебралията, работил около 1885 година в Карея^[11]
• Нове, зограф, рисувал в Кучковския манастир през 1838 година, като на иконата на Света Богородица има надпис „Сей храмъ стагѡ архангела Михаіила писавъ и сей икони со рȢкою грѣшни Нове ѿ Дебъръ село СȢшица синȢ. Галичникъ ради дȢшевное спасение 1838“^[12][13]
• Соне Алексов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, бозаджия, неграмотен, 1 рота на 1 дебърска дружина, безследно изчезнал на 9 юли 1913 година^[14]
• Спиро Мицев, български опълченец
• Ташко Цветков (? – 1905), български революционер
• Христо Янков (? – 1911), български зограф

Бележки

1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172-173.
2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 48. (на македонска литературна норма)
4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
5. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007 
8. Георгова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN 0032-9371. с. 45.
9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
10. Милков, Христо. Още един документ за Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. // Военноисторически сборник 60 (4). 1991. с. 108.
11. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 264.
12. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 260.
13. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 478.
14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 19.