Мало Църско

Мало Църско Мало Црско
— село —
Традиционна къща в Мало Църско
Мало Църско 41.403083, 20.998917
Страна	Северна Македония
Регион	Югозападен
Община	Кичево
Географска област	Преко Турла
Надм. височина	928 m
Население	1 души (2002)
Пощенски код	6255
Мало Църско в Общомедия

Мало Църско или Горно Църско (на македонска литературна норма: Мало Црско; на албански: Cërscka e Vogël) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

География

Паметна плоча на загиналите от Мало Църско в Илинденското въстание и в комунистическата съпротива

Селото е разположено в областта Горен Демир Хисар, макар и административно да се води кичевско село. От Кичево е отдалечено на 28 km.^[1]

История

Според местната легенда в миналото Големо и Мало Църско били едно село, разположено в местността Гармаге. Неговите жители, за да избегнат честите грабежи се оттегли далече от пътищата в долините на планините Влак и Осой и формирали сегашните две села.^[1]

В XIX век Мало Църско е чисто българско село в Демирхисарска нахия на Битолска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1848 година, църквата „Свети Илия“ е от 1933 година (или ΧΙΧ век^[2]), а църквата „Света Неделя“ от началото на XX век.^[3]

Според Васил Кънчов в 90-те години Церско е на хубаво място и има църква на гиздаво място, добро училище и 80 християнски къщи.^[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Горно Църско живеят 250 българи-християни.^[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мало Църско е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 60 къщи.^[6]

Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мало Църско има 360 българи екзархисти и функционира българско училище.^[7]

При избухването на Балканската война 16 души от Горно и Долно Църско са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[8]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

В 1961 година има 22 жители.^[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 1 жители македонец.^[9]

Националност	Всичко
македонци	1
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	0
бошняци	0
други	0

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

Личности

Църквата „Света Неделя“

Чешма от 1900 г. и традиционна къща в Мало Църско

Родени в Мало Църско

• дядо Андрей Петров Блажевски Расолковски (1861 – 1903), български хайдутин и революционер
• Богой Симеонов (1885 – ?), български революционер
• Иван Анастасов, македоно-одрински опълченец, Трета отделна партизанска рота, Сборна партизанска рота на МОО, носител на орден „За храброст“ ІV степен, роден в Големо или Мало Църско^[10]
• Мито Пейовски (1932 – 2005), югославски дипломат
• Симеон Танев, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година^[11]
• Тодор Шикалев (? – 1937), български революционер
• Христо, деец на ВМОК, делегат на Деветия македоно-одрински конгрес от Стара Загора, роден в Мало или Големо Църско^[12]
• Янаки Анастасов, македоно-одрински опълченец, Трета отделна партизанска рота, Сборна партизанска рота на МОО, убит на 27 юли 1913 година, роден в Големо или Мало Църско^[13]

Външни препратки

• „Устав на Мало-Църщанското Селско Благотворително Братство“, София, 1899 година в „Библиотека Струмски“

Бележки

1. Мало Црско // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-16. Посетен на 15 ноември 2018.
2. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
3. Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 15 март 2014 г.
4. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 15. (на македонска литературна норма)
7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 887.
9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 септември 2007 
10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
11. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
12. Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 32.
13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.