Дупяни

Тази статия е за кичевското село. За едното преспанско вижте Горно Дупени. За другото вижте Долно Дупени.

---

Дупяни Дупјани
— село —
Дупяни 41.5417, 21.0725
Страна	Северна Македония
Регион	Югозападен
Община	Кичево
Географска област	Рабетинкол
Надм. височина	892 m
Население	8 души (2002)
Пощенски код	6258
Дупяни в Общомедия

Дупяни (на македонска литературна норма: Дупјани) е село в Северна Македония, в община Кичево.

География

Селото е разположено в областта Рабетинкол в малка котловина между Челоица от запад и Песяк от изток.

История

„Свети Георги“

В XIX век Дупяни е село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1872 година.^[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Дупяни (Doupiani) е посочено като село с 12 домакинства с 46 жители българи.^[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Дупяни живеят 320 българи християни.^[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дупяни е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 50 къщи.^[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дупени има 400 българи екзархисти.^[5]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Дупяни:^[6]

Домакинства	Гурбетчии	Грамотни			Неграмотни
		мъже	жени	общо	мъже	жени	общо
44	54	85	13	98	44	102	146

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото има 8 жители македонци.^[7]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.

Личности

Мисел Дупенски

Родени в Дупяни

• Йордан, български революционер, селски войвода на ВМОРО^[8]
• Мисайле (Мисел) Дупенски, български революционер, селски войвода на ВМОРО,^[9] убит^[10]

Бележки

1. Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 14 март 2014 г.
2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92 – 93.
3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
6. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 25 септември 2007 
8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 67.
9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 105.
10. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 96.