Юдово (на македонска литературна норма : Јудово ) е село в община Кичево , в западната част на Северна Македония .
Селото е разположено в областта Долна Копачка .
„Свети Атанасий“ В XIX век Юдово е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя . Църквата „Свети Атанасий “ е от 1845 година.[ 1] Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Надово (Nadovo) е посочено като село с 14 домакинства с 48 жители българи .[ 2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) към 1900 година в Юдово живеят 250 българи-християни .[ 3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Удово е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 20 къщи.[ 4]
При потушаването на Илинденското въстание османски войски изгарят Юдово, убиват 12 местни жители – мъже и жени, изнасилват 7 жени.[ 5] [ 6]
Цялото село e под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Юдово има 240 българи екзархисти.[ 7]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Юдово:[ 8]
Домакинства
Гурбетчии
Грамотни
Неграмотни
мъже
жени
общо
мъже
жени
общо
30
29
37
5
42
64
104
168
При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Юдово са доброволци в Македоно-одринското опълчение .[ 9]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Юдово като българско село.[ 10]
Според преброяването от 2002 година селото има 27 жители македонци .[ 11]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово .
Дуко Тасев и четник Родени в Юдово Дуко Тасев (1855 – 1942), кичевски войвода на ВМОРО[ 12] [ 13] [ 14] Софийския университет .[ 15]
↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 16 март 2014 г.↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3 . с. 90 – 91. ↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 256.↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела) . Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5 . с. 35. (на македонска литературна норма) ↑ Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 154, 213. – на с. 154 е посочено, че изгарянето на селото е станало на 25 септември, а на с. 213 това събитие е датирано на 20 август.
↑ Темчевъ, Н . Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 16.↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски) ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 890.↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 22 септември 2007 ↑ Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 163.↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 17.↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 90.↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1937 — 1938
