![]()
Тази статия е за селото в Северна Македония. За християнското митично същество вижте Архангел.
Архангел (на македонска литературна норма: Арангел; на албански: Arangjeli) е село в Северна Македония, община Кичево.
География
Селото е разположено в областта Горно Кичево, североизточно от Кичево в западните поли на Челоица.[1]
История
На 1 km източно от селото е разположена късноантичната и средновековна крепост Маркулия.[2] Под нея в местността Манастирище има остатъци от съвременното на крепостта рударско селище, а в местността Мегя руини от раннохристиянска базилика.[3]
В XIX век Архангел е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Архангел (Arhanguel) е посочено като село с 32 домакинства с 92 жители мюсюлмани и 26 българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Архангел живеят 50 българи християни и 175 арнаути мохамедани.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Архангел е смесено село българи, помаци и албанци в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[6]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Архангел има 80 българи екзархисти.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Архангел като смесено българо-албанско село.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 709 жители.[9]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Осломей.
Личности
- Родени в Архангел
Бележки
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 207.
- ↑ Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90-91.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 26 септември 2007
