Орланци (на македонска литературна норма : Орланци ) е село в Северна Македония , община Кичево .
Разположено е в областта Рабетинкол в югоизточното подножие на Челоица .
„Света Неделя“ Семейство от Орланци в 1870 година В XIX век Орланци е село в Кичевска каза на Османската империя . Църквата „Свети Никола “ е изградена в 1872 година.[ 1] Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Орланци (Orlantzi) е посочено като село с 48 домакинства със 184 жители българи .[ 2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) към 1900 година в Орланци живеят 640 българи християни .[ 3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Орланци е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак със 100 къщи.[ 4]
Селото пострадва през Илинденско-Преображенското въстание.[ 5]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Орланце има 36 сръбски къщи.[ 6] Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Орланци има 800 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[ 7]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Орланци:[ 8]
Домакинства
Гурбетчии
Грамотни
Неграмотни
мъже
жени
общо
мъже
жени
общо
98
170
153
42
195
181
242
423
При избухването на Балканската война един човек от Орланци е доброволец в Македоно-одринското опълчение .[ 9]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Орланци като българско село.[ 10]
Църквата „Света Неделя“, изградена на основи на по-стара църква от 1938/39 година, е осветена на 7 август 2005 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски .[ 1]
Според преброяването от 2002 година селото има 37 жители македонци .[ 11]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица .
Отец Кръстьо Стефанов Родени в Орланци Козма Дебърски (около 1835 – 1918), български духовник, дебърски митрополитКръстьо Стефанов (? – 1911), български духовникНасте Печурков (1885 – 1903), български революционерПетър Белев (1821 – 3 декември 1894), български революционер[ 12] Свързани с Орланци Ставра Тръпкович (1874 – ?), политик от Кралство Югославия, по произход от Орланци
↑ а б Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 14 март 2014 г.↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3 . с. 90 – 91. ↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 257.↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела) . Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5 . с. 35. (на македонска литературна норма) ↑ Темчевъ, Н . Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 16.↑ Доклад на митрополит Поликарп , 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски) ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година XXXVIII, 2015, кн. 2, с. 76.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 867.↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 25 септември 2007 ↑ Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
.png)
