Конгрес на Петрова нива

Конгрес на Петрова нива
— конгрес —
Възпоменателна плоча на паметника на Петрова нива
Място	Петрова нива, Османска империя
Дата	28 – 29 юни 1903 г.
Резултат	Взимане на решение за въстание
42.063056, 27.528333

Конгресът на Петрова нива е конгрес на Одринския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, провел се на 28 и 29 юни 1903 година.

Делегати

Пълномощно на Христо Караманджуков от Ахъчелебийското управително тяло да представлява района на Конгреса на Петрова нива, 17 юни 1903 г.

Въстаници и делегати при Алан кайряк. От ляво надясно: I ред полегнали: Михаил Даев, Кръстьо Българията, Константин Калканджиев и Христо Караманджуков; II ред полегнали и седнали: Тодор Станков над Даев, Никола Славейков, Янко Стоянов и баща му Стоян кехая Петров, Спас Цветков с цигара на уста, Велко Думев, един фелдфебел, Васил Пасков, Георги Василев, Димитър Катерински с пушката над коленете, зад последните двама Сава Киров, Георги Хаджиатанасов, Димитър Аянов, тримата от края неизевестни (единият е войник на границата); III ред полегнали, седнали и прави: Димитър Янев, двама неизвестни, Анастас Разбойников (до Тодор Станков) чисти револвера си, зад него на един крак Димо Янков, Минко Неволин (зад Тодор Станков и Никола Славейков, руснак (правият зад Стоян кехая Петров), останалите 9 са неизвестни

На конгреса в местността Петрова нива присъстват над 300 души делегати и гости: войводи, четници, легални деятели, членове на селски смъртни дружини и други. Конгресът е открит на 28 юни, 2 часа след обяд, под председателството на Васил Пасков. За подпредседател е избран Велко Думев, а за секретари: Христо Силянов и Анастас Разбойников. Общо присъстват 47 делегати, които в голямото си мнозинство произлизат от Малкотърновската околия, което говори за поготовката на въстанието там. Много райони и околии от Одринско не са застъпени с представител, а от областта западно от Марица има един-единствен делегат – Христо Караманджуков от Ахъчелебийска околия.^[1][2] Непосредствено след това там се провежда Родопският конгрес.

Решения

По време на конгреса се обсъждат мненията за и против вдигане на въстание. Дискусията по този въпрос прекъсва, след като става ясно, че въпросът за въстание вече е решен от Вътрешната организация, и че на делегатите не им остава нищо друго освен да нагласят своите действия към тези на въстаниците от Битолския вилает (виж Илинденско-Преображенско въстание). Това решение се взима дори след изтъкването на проблеми като недостиг на оръжие и различната подготвеност на отделните околийски революциони комитети. Единственият делегат обявил се против решението за въстание – Димитър Катерински е поканен да напусне конгреса, което той прави.^[3]

Конгресът приключва на 29 привечер след като са забелязани приближаващи турски войници.^[1] Велко Думев, Васил Пасков и Павел Ковачев получават пълномощно от проведения конгрес като членове на Представителното тяло в Пловдив да събират и изпращат оръжие и снаряжение на въстаниците, да изпращат чети и пунктови началници по места. Същевременно Михаил Герджиков получава право да подготвя терористични акции в Одринско от България.^[4]

Списък на делегатите

Представители

Име	Родно място	Функции
Михаил Герджиков	Пловдив	подвижен член на Централния комитет на ВМОРО, подвижен член и на Одринския окръжен революционен комитет.
Васил Пасков	Осиково	представител на Централния комитет на ВМОРО.
Велко Думев	Воден	председател на Одринския окръжен революционен комитет.
Георги Василев	Свиленград	секретар на Одринския окръжен революционен комитет.
Христо Караманджуков	Чокманово	представител на Ахъчелебийския околийски революционен комитет.
Димитър Катерински	Свиленград	председател на Свиленградския околийски революционен комитет.
Никола Кърджиев	Лозенград	представител на Лозенградския околийски революционен район.
Димо Янков	Малко Търново	представител на Малкотърновския околийски революционен район.
Анастас Разбойников	Свиленград	представител на Бунархисарския околийски революционен район.

Войводи

Име	Родно място	Функции
Стамат Икономов	Малко Търново	капитан от Българската армия.
Георги Кондолов	Велика	Малкотърновски околийски войвода.
Кръстю Българията	Враца	подофицер от Българската армия, Малкотърновски околийски войвода.
Лазар Маджаров	Негован	Лозенградски околийски войвода.
Константин Калканджиев	Варна	Бунархисарски околийски войвода.
Георги Тенев	Свиленград	войвода и пунктов ръководител в Хебибчево.
Христо Арнаудов	Свиленград	пунктов ръководител в Чепеларе и после войвода

Други делегати

Име	Родно място	Функции
Георги Думчев	Кукуш	четник на Михаил Герджиков.[5]
Георги Калоянов	Малко Търново	член на Бунархисарския околийски комитет, войвода на Урумбеглийската смъртна дружина.
Георги Костадиев	Малко Търново	четник на Георги Кондолов и терорист, извършил убийството на Агности Дяков.
Георги Тодоров	Тетово	член на Малкотърновския околийски революционен комитет.
Дико Джелебов	Малко Търново	четник на Георги Кондолов.
Димитър Аргиров	Малко Търново	четник на Георги Кондолов.[6]
Димитър Ташев	Колибите	четник и организатор в Бунархисарско.
Димитър Халачев	Малко Търново	четник на Михаил Герджиков.
Димитър Христакев	Райково	санитарен подофицер от Българската армия.
Димо Русев	Колибите	четник в Бунархисарско, четник на Михаил Герджиков.[5]
Жеко Джелебов	Малко Търново	четник на Георги Кондолов.[7]
Иван Варналиев	Велес	четник на Михаил Герджиков.
Иван Карчев	Лозенград	революционен деец.[6]
Йордан Георгиев	Малко Търново	четник на Георги Кондолов.
Киро Узунов	Малък Самоков	четник на Георги Кондолов.
Коста Тенишев	Малко Търново	четник на Лазар Маджаров.[5]
Лазо Лазов	Лозенград	четник на Лазар Маджаров в Лозенградско.
Лефтер Мечев	Малко Търново	учител в Камилите, четник.
Михаил Даев	Балчик	четник на Михаил Герджиков.
Нестор Иванов	Одрин	учител в Пловдив, задграничен деец.
Никола Станчев	Казанлък	учител в Одрин и член на Одринския окръжен революционен комитет.[6]
Пеньо Шиваров	Чирпан	подофицер от Българската армия, четник на Михаил Герджиков.
Петко Зидаров	Цикнихор	четник на Михаил Герджиков.
Петър Ангелов	Хасково	подофицер от Българската армия, четник на Михаил Герджиков, подвойвода на Кръстьо Българията.
Петър Чолаков	Сливен	пунктов деец в Ямболско.
Спас Цветков	Евла	член на Малкотърновския околийски революционен комитет.
Стоян Камилски	Камилите	четник на Георги Кондолов.
Стоян Петров	Малко Търново	един от основателите на дружеството „Странджа", подвойвода на Бунархисарската районна околийска чета.
Стоян Томов	Кладара	четник на Михаил Герджиков.[5]
Тодор Станков	Прилеп	пунктов началник в Кюстендил, четник на Лазар Маджаров.[7]
Христо Силянов	Цариград	четник на Марко Лерински и на Михаил Герджиков.
Цено Куртев	Златица	подофицер от Българската армия, четник на Михаил Герджиков.
Яни Попов	Карахадър	четник на Лазар Маджаров.
Яни Войнов	Свиленград	организационен деятел в Лозенградско и Бунархисарско.[6]
Янко Стоянов	Малко Търново	четник на Лазар Маджаров

Бележки

1. Караманджуков, Христо Ив. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание : Спомени и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1980. с. 69-71.
2. Тракийско дружество „Антим I“, архив на оригинала от 5 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110205033916/http://www.meridian27.com/trakia/tr2.htm, посетен на 31 май 2010 
3. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 123.
4. Пълномощни от конгреса, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ „Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.291-292
5. Отсъства в списъка на Христо Караманджуков.
6. Отсъства в списъка на Тракийското дружество „Антим I“.
7. Отсъства в списъка на Христо Караманджуков