Лазар Маджаров

Лазар Маджаров
български революционер
Роден	март 1872 г. Негован, Османска империя
Починал	10 ноември 1907 г. (35 г.) Лъджакьой, Османска империя
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия
Семейство
Братя/сестри	Олга Маджарова
Лазар Маджаров в Общомедия

Лазар (Поп)Иванов Маджаров с псевдоним Босилков^[1][2] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, определян като втория по значимост деец на Одринския революционен окръг след Михаил Герджиков.^[3]

Биография

Лазар Маджаров

Роден е през 1872 година в село Негован, Лъгадинско. Той е син на архимандрит Иван (Йона) Маджаров, български архиерейски наместник в Солун. В 1892 година завършва Солунската българска мъжка гимназия със седмия випиуск,^[4] заминава за Свободна България и става учител в Жеравна и в село Рила.

В 1897 година е назначен от Екзархията за главен учител на българските училища в Лозенград. Влиза във ВМОРО и оглавява местния революционен комитет. Разширява революционната комитетска мрежа в Лозенградско. В 1899 година става нелегален. Съпровожда Гоце Делчев при обиколката му в Одринско през 1900 година. След Керемидчиоглувата афера застава начело на чета, която възстановява и разширява разбитата комитетска мрежа. През април 1902 година участва в Пловдивския конгрес на ВМОРО, на който е избран за войвода на Лозенградския революционен район. Делегат е на конгреса на Петрова нива, на който е избран за член на Главното ръководно боево тяло. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като войвода на чета.

Списък на четниците на Лазар Маджаров, август 1903 г.
№	Име	Родно място	Околия	Години	Служил ли е войник/бил ли е с чета
1.	Лазар Маджаров	Негован		32
2.	Яни п. Николов	Карахадър	Лозенградско	27	четник при Маджарова от 2 години
3.	Никола Георгиев	Яна	Лозенградско	30	нов
4.	Ставри Полихронов	Яна	Лозенградско	25	нов
5.	Иван Камчев	Лозенград		45	нов
6.	Петко Петров	Дерекьой	Малкотърновско	36
7.	Димитър Христов	Карахамза	Лозенградско	27	служил, четник при Маджарова от 2 месеца
8.	Петър Недялков	Лозенград		27	служил е, четник е бил 2–3 месеца с Вълчо Антонов
9.	Стоян Христов	Лозенград		30	нов
10.	Стоян Бойчев	Лозенград		25	нов
11.	Гьорги Димитров	Лозенград		22	нов
12.	Костадин Георгиев	Лозенград		27	нов
13.	Иван Янков	Долно Котори	Леринско	20	с Маджарова 1–2 месеца
14.	Тодор Георгиев	Чеглаик	Малкотърновско	28	нов
15.	Калоян Пенев	Енидже	Лозенградско	45	нов, служил
16.	Христо Кутинов	Лозенград		25	нов
17.	Васил Пейов	Йени Мале	Бабаескийско	30	нов
18.	Александър Темелков	Йени Мале	Бабаескийско	25	нов
19.	Стойко Георгиев	Елеклер	Лозенградско	24	нов
20.	Димитър Стефанов	Елеклер	Лозенградско	19	нов
21.	Атанас Гьорков	Елеклер	Лозенградско	25	нов
22.	Петър Димов	Каракоч	Лозенградско	22	нов
23.	Никола Стоянов	Българско Алагюн	България	25	нов
24.	Гьорги Кръстев	Докузюк		30	нов
25.	Стерпо Димитров	Докузюк		26	нов
26.	Стамат Димов	Чеглайк	Турция	26	нов
27.	Костадин Янев	Лозенград		27	нов
28.	Стоян Михалев	Кулата	Лозенградско	28	нов[5]

Пълномощно на Маджаров от Бургаското македоно-одринско дружество, 5 септември 1900 година

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Маджаров (пети във втората колона)

След въстанието укрепва организацията в Родопите и Западна Тракия. На конгреса на Одринския революционен окръг във Варна в 1904 година е избран за член на задграничното представителство на Одринско. Участва на Рилския конгрес в 1905 година. Загива в 1907 година в село Лъджакьой, Дедеагачко заедно с Петър Васков, Георги Гешанов, Чанко Карабраканов и Янаки Милков.^{[6][7][8][9][10]}

Родословие

Стойо Маджаров

Георги Маджаров (? – 1870)

Йона Маджаров (1849 – 1911)

Стойо (Точо) Маджаров (? – 1886)

Георги Маджаров (1870 – 1925)

Лазар Маджаров (1872 – 1907)

Владимир Маджаров (1883 – 1917)

Олга Маджарова (1887 – 1974)

Иван Караджов (1885 – 1934)

Светослав Маджаров (1893 – 1915)

Атанас Маджаров (1881 – 1935)

Бележки

1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 18.
2. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 76.
3. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 100 - 101.
4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
5. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
6. Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 16.
7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 95 - 96.
8. Биография от сайта на ВМРО-БНД^{[неработеща препратка]}
9. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 268.
10. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 317 – 318.